Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

20

Отидохме в някакъв нов нощен клуб. Не беше зле. Седнахме на едно сепаре и си поръчахме да пием. Поръчахме си по един шот и една бутилка с уиски. Донесоха ни алкохола и изпихме шотовете. Преглътнах парещата течност и поклатих глава от вкуса. Зейн се засмя и ме прегърна.

-Сладка си, когато направиш кисела физиономия.-каза той и аз му се усмихнах.
-Хора, днес ми се обадиха от някаква фирма. Шефът на фирмата искаше да резервира казиното.-съобщи ни Грейсън и Нат го погледна.
-Така ли? До сега не са го резервирали.-каза очудено Нат.
-Така е. Уговорих се с този "бизнесмен" да се срещнем и да определим някои правила.-обясни Грейсън.
-Това е страхотно. Ето видя ли, че казиното ще се развие добре?-поклати глава Нат.
-А кога ще отвориш клуба?-попита Зейн.
-Все още оправям документите, трябва да изкарам няколко разрешителни. Иначе съм наел мястото, всичко е обзаведено, липсват някои неща, но тях ще ги уредя. Да се надяваме до два месеца да станат нещата. Нямам търпение за това откриване.-обясни Грейсън и аз се подсмихнах. Аз също нямам търпение...

Зейн отвори бутилката с уиски и ни сипа в чашите. С Грейсън веднага си изпиха течността в чашите. Аз пих по малко, защото не искам да се напия, а и утре сме на университет. С Нат отидохме на дансинга да потанцуваме. Движехме се в такт с музиката и след малко и момчетата се присъединиха към нас. Танцувахме и се забавлявахме. Зейн хвана ръката ми и ме завъртя няколко пъти и след това ме придърпа към себе си. Аз се сгуших в него и поставих глава на гърдите му. Можех да чуя как бие сърцето му, въпреки силната музика. Чувствах се толкова добре в обятията му. Чувствах се защитена и обичана. С него се поклащахме леко и не ни интересуваше нищо. Бяхме само аз и той. Заедно.

След танците се върнахме отново на сепарето. Седнахме по местата си и изпихме по още една чашка. Нат и Грейсън си говореха за нещо, а аз се бях облегнала на Зейн. Той се доближи по-близо до мен.

-Искаш ли да се приберем... и да се забавляваме вкъщи?-прошепна Зейн в ухото ми и усетих как настръхвам. Погледнах го и видях как ми се усмихва. Аз също му се усмихнах.
-Съгласна съм.-казах и усмивката на Зейн стана по-голяма.
-Хора, ние ще се прибираме. Ще продължим партито вкъщи.-каза Зейн и Нат и Грейсън ни погледнаха. Нат се подсмихна леко.
-Искаш ли и ние да продължим партито вкъщи?-попита Грейсън и погледна към Нат.
-Хмм... не знам.-каза замислено Нат.-Добре.-усмихна му се Нат и ние се засмяхме. Платихме сметката и станахме от сепарето. Излязохме от клуба и си извикахме такси. Този път не дойдохме с колите си. Такисто дойде след 5 минути и със Зейн се качихме вътре. Той каза адреса на къщата си и шофьорът потегли.