Website for couples

Глава 150

→ задължително си пуснете песента

→ long chapter! 

- Каква работа имаше вчера? - попита Донгхюк, докато двамата закусваха.

Джемин се замисли за секунда.

- Нали ти казах, беше свързано с фитнеса, но успяхме да се справим.

- Радвам се.

По някаква причина по-малкия имаше съмнения, че той го лъже. Дали беше правилно да мисли така? Джемин бе най-честния човек, който бе срещал, нямаше начин да го лъже, нали?

- За какво мислиш? - Нана го погледна.

- За нищо особено - той замаскира тревогата си.

Розовокосият, обаче, забеляза това и му стана гузно. Виждаше, че не е на себе си, след като прочете писмото, оставено от Марк, и искаше да направи нещо за него, за да го разсее.

- Искаш ли по-късно да излезем някъде? - Джемин смени темата.

- Не си ли на работа?

- Днес не - той поклати глава. - Имам почивен ден, така че, ако искаш...

Хюк се пресегна през масата и улови ръката му.

- Искам - съгласи се тъмнокосия и Нана се зарадва на това, стисвайки нежно пръстите му.

- Добре тогава. Ще излезем. Решено е.

- Къде ще ходим?

- Ти избери. Доверявам ти се.

По-малкият се усмихна симпатично.

- Щом така искаш.

***

- Тен! - извика високото момче и изтича след него, за да го настигне.

Тен се обърна, чувайки името си и се огледа объркано, след което фокусира другия.

- Здравей - поздрави той някак вяло.

- Здрасти - каза Джехьон и опита да се усмихне.

- Има ли нещо?

Двамата стояха в двора на университета, Тен тъкмо мислеше да обядва.

- Какво да има?

- Не знам. Защо ме повика?

Джехьон искаше постепенно отново да спечели приятелите си. Знаеше, че сега бе черен в очите им, но въпреки това можеше поне да опита. И щеше да започне от Тен. Преди няколко дни, докато говореше с Хюк, той му сподели за чувствата на Тен. Преди бе имал някакви предположения, но не беше сигурен за това. Сега, обаче, нямаше да иска да излезе с него поради тази причина. Искаше просто да си го върне като приятел, а и сигурно тези чувства отдавна ги нямаше.