Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

22

Снощи останах да спя при Зейн. Откакто сме заедно, прекарвам повече време при него. Обичам да прекарвам време с него. Обърнах се към него и той отвори очи. Усмихна се сънливо и ме придърпа към него. Постави целувка на носа ми и аз се засмях леко.

-Обичам да се събуждам до теб. Денят ми става по-хубав.-каза дрезгаво Зейн и аз се усмихнах.
-Аз също обичам да се будя до теб.-целунах го и се изправих от леглото. Зейн също стана и аз отидох в банята да си измия зъбите. Зейн дойде с мен и започнахме да си мием зъбите. Двамата се гледахме в огледалото и се смеехме. Изведнъж Зейн ме мацна с пастата за зъби по носа. Аз също го оцапах и така започнахм да се мацаме с паста за зъби.

Измихме си лицата и излязохме от банята. Зейн отиде да направи кафе, а аз се върнах в стаята му, за да се облека. Облякох си широк черен суитчър, дънки и черни боти с не много висок ток. Вързах косата си на висока опашка и започнах да се гримирам. Сложих си спирала и гланц за устни. Напръсках се с парфюм и излязох от стаята. Отидох в кухнята и видях Зейн да сипва кафе в две чаши. Взех едната чаша и излязохме в двора. Седнахме на масичката отвън и аз отпих от кафето си.

-Да знаеш, снимките за клипа са в събота и неделя.-каза Зейн и аз кимнах.
-Супер, нямам търпение.-усмихнах се. Със Зейн си поговорихме и за други неща, докато не стане време да тръгваме за университета. Той отиде да се преоблече и след 10 минути тръгнахме. Аз се качих в моята кола, а Зейн в неговата и потеглихме.

Гледна точка на Грейсън

След лекциите с Нат се прибрахме вкъщи. Зейн щеше да дойде и да си поговорим за откриването на клуба. Трябва да му кажа какво съм намислил.

Седнах на дивана и пуснах телевизора. Нат щеше да излиза с Алисън, за да си търси рокля за петък.

-Грейсън, ще пуснеш ли пералня?-попита Нат и аз я погледнах.
-Ами...-почесах се зад врата.
-Какво? Не ми казвай, че не можеш да пуснеш една пералня.-каза тя и аз се засмях.
-Какво? Нее, глупости. Разбира се, че мога.-уверих я и тя кимна. Целуна ме и излезе от апартамента. Да пусна пералня? Как ще пусна пералня? Никога не съм пускал пералня. Намери кой да кара да пусне пералня. Както и да е ще го измисля после. Едва ли е толкова трудно?  Зейн щеше да дойде след 40 минути, така че имам време да си направя нещо за ядене. Отидох в кухнята и реших да си опържа яйца на очи. Взех две яйца и ги счупих. Нарязах си и малко краставичка. Опържих си яйцата и седнах да ям.

Наядох се и измих чиниите. Погледнах часа и Зейн трябваше да е тук всеки момент. Отидох до коша за пране и взех мръсните дрехи. Напъхах ги в пералнята и сложих праха за пране. Натиснах копчето и пералнята започна да пере. Е, не беше толкова трудно. Върнах се в хола и зачаках Зейн.

Не след дълго Зейн звънна на вратата и аз отидох да му отворя. Той влезе и двамата се настанихме на дивана. Предложих му нещо за пиене, но той отказа.  Започнах да му обяснявам какво смятам да направя на откриването на клуба и той ме слушаше внимателно.

-Е, какво мислиш? Ще се получи ли добре?-попитах го и той се замисли.
-Сигурен ли си? Готов ли си да направиш толкова голяма крачка в живота си?-попита той и аз кимнах.
-Разбира се, че да. Не мога да чакам повече.-обясних му и той кимна.
-Щом си го решил и си сигурен, добре. С теб съм.-потупа ме Зейн и аз се усмихнах.
-Ти също трябва да помислиш върху това.-посъветвах го и той поклати глава.
-Мился, че ми е рано.-засмя се Зейн.
-Ще видим това.-казах. Говорихме си още малко и Зейн си тръгна. Аз си легнах на дивана и се загледах в един филм. Неусетно съм заспал.

Гледна точка на Нат

След като си купих рокля за петък, се прибрах. Видях Грейсън да спи на дивана и се усмихнах леко. Отидох да взема едно одеало и го завих. Поставих целувка на челото му и отидох в кухнята. Почти не извиках. Навсякъде беше мокро. Какво е правил този човек? Приближих се до пералнята и видях, че е от нея. Отворих и видях, че беше пуснал цветните дрехи с белите. Ще го убия. На всичкото отгоре са се смалили. Не е ли пускал пералня до сега? Ядосах се и веднага отидох при него. Замерих го с един мокър чорап по лицето и той се стресна. Изправи се и не знаеше какво се случва.

-Какво става, мамка му?-попита той.
-Ще ти кажа какво става. Грейсън, наводнил си кухнята. На всичкото отгоре си смесил цветните дрехи с белите и са се смалили. За пръв път ли пускаш пералня?-попитах го.
-Ами... аз такова... да.-измърмори той. Аз присвих очи.
-Човек да не те помоли да пуснеш пералня.-сложих ръка на челото си и поклатих глава.
-Извинявай.-каза той и сведе поглед. Ох, толкова е сладък, как да му се сърди човек? Седнах до него на дивана и го прегърнах.
-Няма нищо. Но не разбирам само едно. Как си переше дрехите преди да дойда? Алисън ти помагаше, когато беше тук, но след това?-попитах объркано.
-Имах си помощница.-отговори той, като повдигна рамене.
-Ох, господи. Повече няма да те карам да правиш нещо. Само ще готвиш.-казах и двамата се засмяхме. Отидохме да почистим бъркотоята в кухнята и да оправим дрехите. Всички бяха съсипани, за това ги прибрах в една торба и щях да ги изхвърля по-късно.