Пристигна в хотела на баща си. Влезе вътре и отиде до рецепцията.
- Тук ли е шефът ви? - попита тя.
- Има среща, за какво ви е? - каза момичето на рецепцията.
- Имам среща с него. - отговори Дефне.
- Няма как да имате среща с него, защото цял ден има работни срещи. Моля изчакайте, аз ще ви по викам, когато той се освободи. - каза момичето. Вече изнервена Дефне ѝ отговори, че веднага иска да се види с него, а пък момичето ѝ отвърна , че ако не се успокои ще викне охраната. Много бясна Дефне ѝ каза, че няма да се успокои, докато тя не извика шефа си. Момичето обаче вместо да извика шефа си, извика охраната. Дейвис охранителят на фирмата дойде.
- Извинете госпожо, моля изчакайте да ви повикат. - помоли той.
- Господине, първо аз съм госпожица и второ знаете ли коя съм аз? - каза Дефне. Преди Дейвис да отговори, баща ѝ слезна и я прегърна.
- Скъпа, извинявай, че се забавих. Много ли ме чака? - попита той.
- Не татко, ще ми кажеш ли защо ме извика? - отвърна тя.
- Да, дъще, но първо ще отидем в моя офис. - рече той. Дейвис реши, че вече не е необходимо да остава и се обърна, за да си тръгне, но Даймън го извика.
- И ти идваш! Трябва да говоря с теб. - нареди Даймън.
- Добре, шефе. - отговори Дейвис. Качиха се в асансьора.
