Докато пътуваха си задаваха въпроси.
- Защо се нахвърли върху оня тъпанар и ме защити от него? - попита тя.
- Първо, защото си ми поверена да те пазя и второ, защото изпитвам някакви чувства към теб. - отговори той - Достатъчено ясен ли бях?
- Да, между другото и аз изпитвам някакви чувства към теб. - отвърна тя - Ти не ми каза къде ще прекараш нощта, ако искаш ела в нас.
- Да права си трябва да те пазя, но ако реша да се възползвам от теб? Тогава какво ще направиш? Ще ми позволиш да правя с теб, каквото си искам ли? - попита Дейвис.
- Да ще ти позволя, но това ще означава връзка. Готов ли си за това? - каза Дефне.
- Да стига да те имам, нищо няма значение. Искам да сме заедно, знаеш ли, че преди те сметнах за разглезена лигла, която каквото и да поиска го получава. Но сега разбрах, че съм сгрешил. Аз не искам друг мъж да те има освен мен. - отвърна той.
- И аз не искам да си с друга освен с мен. Това означава, че вече сме заедно и никой няма да ни раздели. Нали така? - попита тя.
- Да скъпа, никой няма да ни раздели. - отвърна Дейвис и целуна ръката ѝ.
Пристигнаха пред къщата на Дефне. Влезнаха вътре и заключиха врата. След това той започна да целува устните ѝ, после бавно, бавно започна да смъква роклята, в която беше облечена, но си промени решението. Затова той я скъса.
- Тази рокля ми беше една от любимите ми, защо я скъса? - попита го.
- За да мога да взема това, което си е мое. - отвърна ѝ той.
След това продължи с останалото. После я сложи на леглото и забавлението започна. Късно вечерта и двамата заспаха прегърнати в обятията си.
