Изтъкан от зло - книга първа от поредицата - Сборище на Дявола

Глава 8 - И ето как

Алис, Алис, успокои се! Само илюзия, беше само илюзия – Кели притисна момичето към леглото.
Алис бе в паника, подгизнала от пот, а сърцето ѝ биеше бясно. В очите ѝ се прокрадваше ужас.
-Беше реално, беше реално! – крещеше тя.
-Кое, какво видя? – настоя да разбере Кели.
-Те…вещиците и някакъв човек ъъ… момче, правеха някакво проклятие и имаше огън – момичето размахваше ръцете си в паника, чудеше как да обясни видяното, защото онази картина, тя просто бе трудна за обяснение – после момчето…то се превърна в някакво светещо вълчеподобно същество…направо гореше…в синьо!
-Лупус лицидиум – в очите на Кели се прокрадна съмнение премесено с учудване, - нима съществува?
-Да, тоест не знам, просто го видях и имаше момиче, което беше като мен, точно като мен – Алис все още беше в паника.
-Как като теб, Алис успокои се!
-Ами като мен - тя размаха объркано ръцете си, - същата външност.
-Абсолютно същата? – Кели повдигна вежда
-Да и мисля, че ме видя.
-Как така? Та ти реално не си била там.
-Ами като се изпищях и само тя ме чу, никоя друга и тогава една вълна ме повали и паднах – Алис обясни всичко това на един дъх.
-А ти къде се намираше всъщност, къде се развиваше цялото действие?
-При онази къща, те бяха на плажа, а аз на онзи фар – обясни момичето.
-Къщата на Албите?! – Кели изглеждаше още по – учудена. - Но това, което ми разказваш ти е черна магия,  те не би трябвало да правят черни магии.
-Ами те проклеха някакво момче, нарекоха го „ предател”!
-Не знам, стана твърде объркано, а и не мога а разбера как така ти си копие на онова момиче, което на всичкото отгоре те е видяло, въпреки че ти не си била там.
-Аз ще ви кажа – чу се женски глас от края на стаята.Бабата на Алис се беше вмъкнала незабелязано, държейки някаква стара кутия.
-Бабо... значи наистина си... – Алис посочи Кели.
-Да, такава съм – отговори жената, поставяйки кутията на масата.
-Но защо не си ми казала и защо майка ми няма сили? – Алис задаваше твърде много въпроси.
-Ще ви кажа всичко, разбира се ако сте готови да го чуете.
-Ама разбира се – К се ухили, обичаше старите вещици да разказват за доброто старо време, тогава, когато всичко е било наред.
-Всичко започна през 1769г. година, когато главната алба беше влюбена в едно момче. Любовта им бе здрава като камък. Но дори и най – здравите камъни имат пукнатини. Той не беше вещер, а обикновен слуга. Но любовта не пита. Не след дълго беше заловен от Девините. Те го омагьосаха и той им изпя всичко. От това къде се намира къщата, до това как можем да бъдем унищожени. Ние го хванахме и наказахме.
-Вещиците от съня ми, ти от тях ли беше? – Алис погледна баба си.
-Да, аз бях от тях.
-Но какво напарвахте с момчето – Алис искаше да знае всичко.
-И до там ще стигна, нека сега да продължа – жената говореше с нисък глас, все едно разказваше приказка. – Девините ни нападнаха, точно тогава, когато най – малко очаквахме, година след случилото се. Имаха армия от черни бездушни същества.
-Санктусите? – Кели изгледа жената.
Бабата на Алис кимна, след което продължи.
-Санктусите нападнаха и се опитаха да превземат свърталището ни, но уви…нашата къща имаше свой характер и така тя просто изчезна някъде. Девините все още я търсят, но вече са близо…прекалено близо. Силата на Албите е много могъща и те я искат само за себе си, за да докажат на другите сборища, че са най – великите.
-Добре, но  - Алис подхвана следващия си въпрос, - не можах да разбера, защо аз съм точно копие на главната ви алба?
-Защото мила, - устните на баба ѝ се разшириха в умилителна многозначна усмивка нито за хубаво, нито за лошо - ти си носителка на нейните сили. Главната алба не е точно мъртва, тя е някъде между живота и смъртта, а там не притежава сили. Но магията не може да изчезне… трябва приемник.
-И аз съм неин приемник? – Алис погледна баба си така, сякаш тя я виждаше като предмет.
-Не точно...
-Ами кажи го точно – изкрещя Кели, която вече не издържаше прочувствените истории на бедната жена. – Това освен вас, засяга мен и моето сборище!
Бабата на Алис запази спокойствие. Трябваше да разкаже цялата история, не защото обичаше да разказва приказки. В тази история дори най – малките детайли бяха ключови, затова продължи с разказа:
-Когато бяхме атакувани главната алба ми даде силите си, за да ги съхраня и да намеря приемник, за да може този даден човек да я върне към живота – жената започна да се разкара из стаята, сякаш изнасяше лекция. – Когато една алба, наследява друга, нейните сили се прехвърлят в наследника ѝ, който вече е доказал се вещер и така всяко следващо поколение е по – силно. Това е нормалната трансформация. В нашия случаи, главната ни алба, беше много силна и чрез нейните сили, събра нашите, освен моята. Не знайно защо, аз се оказах пречка. Точно заради това тя реши да повери всички сили на мен, заръчвайки ми да се върна за нея и да я съживя. Разбира се приех, и разбира се не го направих. Избягах и се скрих, месец по – късно разбрах защо албата не бе могла да вземе силите ми.
Алис погледна баба си въпросително.
-Не можеш да отнемеш силите на две вещици едновременно. А дори и неродена такава притежава. 
-Мама – предположи Алис.
-Именно, - баба ѝ отново седна на леглото, забивайки поглед надолу, сякаш се обвиняваше за нещо. – Три години след като родих, забелязах че майка ти не расте като нормалните вещици. Силите ѝ…  в очите на жената блещукаха сълзи, - …бяха просто извън контрол. Съзнах, че магията на цялото сборище не е в мен, а в нея и това я правеше опасна за нея самата. Напарвах заклинание което премахна магията от майка ти, а после я премахнах и от себе си. Но нещо се обърка,  - тя отново стана, отвори един шкаф и измъкна красива гравирана кутия, отвори я и извади малка огърлица приличаща на слънце – Както казах, магията никога не изчезва. Скрих я тук. Това бе последният спомен от дядо ти. С години тя си стоеше тук в тази кутия. – жената отново въздъхна в неуспешен опит да пропъди сълзите си. – Дори не знам кога майка ти някак я бе открила. Случайно я видях да я носи. Но с времето установих, че силата не бе  в нея, но не беше и в медальона. Къде беше тогава? Една вечер чух случаен разговор с ридания. Ти вече беше на път – жената погледна Алис.
-Била съм случайност – Алис се шашна, - това боли.
-Да, но не това е важното. – изражението на жената стана по – сериозно. -  Още като разбрах това, разбрах къде бе и всичката сила, но така и така не казах на майка ти. Намерих вещица, която успя да неутрализира силите ти, докато бе още в утробата на майка ти. Но знаех, че това просто щеше да забави процеса, но не и да го предотврати. По късно разбрах, че нищо не бе случайност. Ти мила Алис се роди точно месец по – рано. Роди се на Хелоуин.
Всичката тази информация дойде в повече за Алис.
-И какво се очаква да правя? – попита.
Баба ѝ улови ръцете на внучката си, стискайки ги изключително силно, а след това отправи един изпълнен с болка поглед към нея.
-Трябва да върнеш Албите, знам че звучи налудничаво, но ти си най – могъщата жива вещица. Ако искаш вярвай, но тези които се мислят за най – велики са способни да унищожат целия магически свят, а с него си отива и нашия.
-Аз ли – Алис невярващо посечи себе си, - аз ли съм най – могъщата вещица?
-Да ти... – отвърна жената, - ти успя да повикаш при себе си момиче, което е било в смъртна опасност…
-Ти прокуди санктус – намеси се Кели, - спаси ми живота.
Алис си пое дълбоко въздух.
-Но какво се очаква от мен? – все още в главата ѝ цареше пълна каша.
-Какво трябва да направите? – бабата на Алис, погледна Кели, която вече бе замесена в цялата история. – Намерете изчезнала къща преди Девините. Спасете магията ѝ и отново издигнете Албите.
-Но как да открием къщата? – попита Кели. – Нали никой не знае къде е?
-Не точно никой – вмъкна Алис, - аз мога да се върна там. Мога да я открия. Но ми трябва помощ…
Кели се ухили.
-За щастие аз мога да предложа моята, а също така и на цялото ми сборище. Може и да не сме най – добрите – усмивката ѝ стана още по – широка, - но нали все пак най – великата вещица е с нас. – Кели леко побутна Алис по рамото, което я накара да се усмихне. Това щеше да бъде интересно приключение.