26

1.1K 43 4
                                    

Бяхме на уговореното място и чакахме Кевин да се появи. Това място е доста зловещо, чак ме побиват тръпки. Зейн ме хвана за ръката и я стисна леко, а аз погледнах към него. Той ми се усмихна леко.

-Всичко ще бъде наред.-каза той и аз кимнах. Сгуших се в него и той постави целувка на косата ми.

-Я, виж ти. Влюбените гълъбчета. Не очаквах да се съберете.-появи се от някъде Кевин. Имаше рани по лицето си и грозен белег на веждата. Изглеждаше ужасно, да не кажа зловещо.
-Какво искаш?-попита го Грейсън.
-Отмъщение.-отговори той и ние го погледнахме очудено.
-Отмъщение? За какво?-попита Зейн.
-За това, че ме остави в Ню Йорк. Остави да ме пребият до смърт. Гледаше отстрани и не направи нищо, когато копелетата ме застреляха. Избяга, Малик, а не трябваше.-обясни Кевин.
-Мислех, че си мъртъв.-каза Зейн и Кевин се засмя.
-Няма да се отървеш толкова лесно.-усмихна се дяволски Кевин и погледна към Нат. Той се приближи към нея и я хвана за ръката.-Хей, сладурче. Ти ще бъдеш отново моя.-каза той и постави кичур коса зад ухото ѝ. Нат го изгледа лошо.
-Разкарай се от тука.-отдръпна се тя.
-Остави я намира, Кевин.-обади се Грейсън.
-Или какво?-подсмихна се той.
-Или ще те убия този път наистина.-заплаши го Грейсън и Кевин започна да се смее с глас.
-Не искате да си играете с мен, повярвайте.-каза Кевин и плясна с ръце. Появиха се две момчета на неговата възраст. Изглеждаха доста опасни и силни.-Или се връщаш с мен в Ню Йорк, или край със скъпата ти Алисън.-заплаши Кевин и погледна към Зейн. Той се напрегна и усетих как търпението му започва да се изчерпва.
-Това няма да стане.-каза през зъби Зейн.
-Щом искаш да стане по трудния начин, добре.-каза Кевин и даде знак на онези двамата. Те се приближиха към мен и ме хванаха за ръцете. Започнаха да ме дърпат, но аз се съпротивлявах. Зейн веднага скочи върху единия и му заби един в лицето. Грейсън също се присъедини и аз успях да се измъкна. Отидох при Нат и Грейсън се приближи леко до нас.

-Скрийте се някъде, защото може да пострадате.-предупреди ни Грейсън. Няма да му се размине на Кевин този път.
-Ние ли бе? Сега ще му покажа аз на него.-запретна ръкави Нат.
-Да видим дали уроците по самозащита и кик бокс работят.-казах и съблякох якето си. Приближих се към единия, който беше повалил Зейн на земята и го удряше. Намерих стъклено шише от бира на земята и го взех. Разбих бутилката в главата на този и той падна на земята. Помогнах на Зейн да се изправи. Той ми намигна и аз му се усмихнах. Той придоби сериозен вид и се загледа в нещо зад мен. Усетих движение и разбрах, че този се изправя. Вдигнах ръката си и точно в този момент го ударих. Той отново падна на земята и Зейн ме изгледа изненадано.

-Еха!-каза само той, а аз се усмихнах самодоволно. Видях Нат да се бие с другия , както и Грейсън. Накрая го повалиха и си дадоха пет. Кевин само изръмжа и изтропа с крак.

-Как може да сте такива слабаци? Оставихте се на четири идиота да ви пребият и то два от тях са момичета. Браво.-изкрещя Кевин ядосано. Той бръкна във вътрешния джоб на якето си и изкара пистолет. Насочи го към мен.-Играта приключи.-каза той и дръпна спусъка. Чу се изстрел и затворих очи. Някой ме бутна и паднах на земята. Отворих очи и видях Зейн да лежи до мен. Не, моля те кажи, че си жив. Веднага се изправих и се доближих до него. Той също се изправи и си отдъхнах, че му няма нищо.-Мамка му!-изпсува Кевин. Той презареди спусъка и отново го насочи, но този път към Зейн. Тъкмо щеше да стреля, но Нат скочи върху него и той изстреля патрона в небето. Нат му заби един юмрук в лицето.

-Това е защото си копеле.-извика тя и го удари отново.-А това е, защото замъкна Зейн в Ню Йорк.-каза тя и се изправи. Приближи се към нас и изтупа ръцете си.-Да се махаме от тук.-каза тя и ние кимнахме. Тръгнахме към колите си и се качихме в тях. Потеглихме бързо към домовете си и се прибрахме.

След два дена

Бяхме в университета и ни оставаше още една лекция и след това щяхме да отидем до казиното на Грейсън. Той изпусна лекциите днес, защото имаше среща с този бизнесмен. Много искал да говори с Грейсън след купона, който организира в казиното.

Лекциите свършиха и ние се запътихме към казиното. Качихме се по колите си и потеглихме. След половин час спряхме пред казиното и слязохме от колите си. Изчакахме Грейсън отвън. Телефонът на Зейн извибрира и той го изкара от джоба си.

-Грейсън ми писа. Каза, че Алън му предложил да бъдат съдружници. Ще въртят бизнес заедно. Ще приключат след малко и после може да хапнем някъде.-обясни Зейн и ние кимнахме. След около 15 минути Грейсън и Алън излязоха от казиното. Те стиснаха ръцете си и се сбогуваха. Грейсън дойде при нас.

-О, боже мой! Това Грейсън Долан ли е? Бизнесменът Грейсън Долан, за който всяко момиче мечтае да спи с него? Но само аз мога това, защото той е мой.-каза Нат и се приближи към Грейсън като го целуна. Ние се засмяхме. Поздравихме Грейсън и се качихме по колите си и потеглихме към някакъв ресторант.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora