Завинаги заедно

Част 2

Излязахме пред мола и кого да видя PORSCHE-то дето щеше да ме блъсне на пешеходната пътека. От него излязоха двама високи мъже някъде към 1,90cm. Облечени и изтупани . Те тръгнаха към нас и ни гледаха. А ние ли? Ние направо ги зяпахме с отворени усти. Тръгнаха към нас, а ние бяхме пред входа зяпнали (пълен срам) и не може да минеш от нас. Спряха пред нас.

- Ако обичате бихте ли се изместили, сладурчета - каза тоя пред мен, дето излезе от шофьорското място.

Тоя сериозно ли каза сладурчета. Тоя ме гледа от доло на горе. С Нина се спогледахме и пак ги погледнахме.

-Хей сладкишчета..... - каза пак той. Но аз го прекъснах.

- Хей мъжки я не се лигави, за какво ние да мръднем старче - казах аз мразя когато ми се лигавят

-Ехе малката остар език имаш. Попитах те учтиво като дженталмен.... - каза той но пак го прекъснах

-Дженталмен ли? Хахаха. Ако беше дженталмен щеше да се мръднеш за да минем. Дженталмен - казах аз, а приятеля му се засмя

- Шах и мат братко - каза другия мъш

- Добре права си ето минете дами. - каза мъжът пред мен и натърти на дами.

Така ме издразни и ме вбеси.

- Ти подиграваш ли ми се старче? - казах аз вече почти бясна

А тоя само ми се усмихна и това преля чашата. Ритнах го по пищяла а той не очахваше това и почна да поцкача от болка а аз се засмях колкото глас имах.

- Ти нещастник не стига, че вчера за малко не ме прегази, а сега ми се подиграваш. Е приятно поцкачане тогава ДЖЕнталмееен.

Обърнах се и дръпнах Нина да си ходим. Изведнъж се чу такъв смях.

- Аве брат момичето те направи на нищо - каза другия мъж и почна да ракопляска

- МЛЪКНИ - извика със се сила другия на приятеля си.

Обърна се и се загледа в мен. А аз повдигнах вежда врътнах се и с високо вдигната глава се отдалечихме. Веднага с Нина почнахме да се хилим като луди, разплакахме се. Стигнахме след час до някаква сграда в която се чуваше преглошено музика. Влязохме и видяхме, че е клуб със свободен достъп. Почнахме да танцуваме и да се забавляваме.

- Здравейте дами - каза едно момче

- Здравей - поздравихме го

- Аз съм Мартин

- Аз съм Нина а това е Катърина - каза едва едва Нина

- Май сте се изморили

- Как разбра? - пошегувах се

- Момичета това е моя приятел Никола. Никола това са Нина и Катърина - каза Мартин

- Приятно ми е да се запознаем - каза Никола

Продължихме да танцуваме. Мартин започна да танцува прекалено близо до мене. Аз се отдръпнах ама той не спря докато не ме прегърна. Стресна ме, отблъснах го погледнах го злобно и се опитах да се отдръпна колкото се може по далече от мене. Загубих Нина не я виждах никъде изплаших се. Къде е Нина? Тръгнах да я търся никаде не я видях имаше толкова много хора. Помислих, че се е опитала да ми каже че отива до WC, а аз не съм я чула от музиката. Тъкмо стигнах до вратата и някой ме блъсна толкова силно.

- Няма да ми избягаш кукло - каза Мартин

Почна да ме целува. Аз се борих със всички сили. Докато не се ядоса и не ме удари толкова силно, че ми разби устата.

- Престани да се бориш кучко всичко ще е по добре ако не се.... - каза Мартин преди да падне на земята.

Аз замръзнах. От носа и устата му шуртеше толкова много кръв. Някой ме хвана над лакътя и ме издърпа да стана. Обърна ме към себе си и видях....