Завинаги заедно

Част 4

- Какво беше това? - чухме до нас и се обърнахме рязко

Това беше братовчет ми Антоан. Аз го гледах и той ме гледаше. Имах чуството, че цялата почервенях като домат.

- Здравей пич - каза Димитрий

Аз местя очи от единия към другия. Антоан ме дръпна толкова бързо, че догато се усетя слизах по стълбите. Обърнах се към Димитрий, а той ме гледаш с раширени очи и тръгна след нас. Антоан ме издърпа на вънка, а аз се борих да се освободя и докато се усетя бях на вън.

- Антоааан пусни ме. ВЕДНАГА. Спри боли ме. АНТОАН. - Виках и се дърпах

- Млъкни КАТЪРИНА. И се прибирай вкъжи ВЕДНАГА. - викаше и ме дърпаше Антоан към наспрените таксита.

- Антолан престани не можеш да ми нареждаш - казах аз расълзена

Нина бягаше след нас.

-АНТОАН. ОСТАВИ Я. - викаше Нина догато бягаше към нас.

- НИНА. АНТОАН СПРИИИИ. - извиках докато плачех

Антоан спря. Нина ни настигна после видях, че зад нея са Димитрий и приятеля му. Нина ме прегърна.

- Какво правиш за бока. - каза Нина бясна

- Нина не ми казвай какво да правя с нея РАЗБРА ЛИ - каза бесен Антоан - Веднага и двете се пребирайте и да не съм ви видял повече тука без да ми казвате. А ти Катърина не го очаквах от теб.

- КАКВО НЕ СИ ОЧАКВАЛ - казах през сълзи

Антолан тръгна да ни дърпа. И извика- МЛЪКВАЙ КУЧКО

С Нина го гледахме и не можахме да повярваме на ушите си. Димитрий се появи пред мен и удари Антон в стомаха. Аз скочих веднага и застанах между тях. Антоан се преви на две. Нина тръгна към него веднага. Демитрий не спря да гледа Антоан. Опитах се да му превлека вниманието но той не откъсваше очи от Антоан.

- Ще си платиш нещастник- каза едва едва Антоан докато се опитваше да стане. Нина му помагаше. - Махни се от мене Нина. - и я отблъсна тя падна.

Двете го гледахме и не можехме да повярваме, че това е Антоан. Димитрий се опита да ме заобиколи но аз го прегърнах през кръста и го стиснах с колкото сила имах и се разплаках пред гърдите му.

- Хей. Добре ли си?- каза Димитрий и ме прегърна силно помилва косата ми

- Пусни я веднага Димитрий. Не я ДОКОСВАЙ. - каза Антоан

- Престани Антоан стига. Какво ти става - казах и обърнах но останах между тях и близо до Димитрий

- Какво ми става ли? Мисля за тебе за бога - каза Антоан

- Той гадже ли ти е? - ме попита Димитрий и се одръпна леко от мен

Аз се обърнах и дигнах вежда. Не казах нищо защото не разбрах за какво говори. Тъкму щях да одговоря но Антолан пак ме дръпна.

- ДИМИТРИЙ. АНТОАН ЧАКАЙ. - извиках

Той издърпа Нина, а тя му заби шамар през лицето.

-Да не си посмял - исъска Нина и ме дръпна към себе си.

Качихме се в такси. Казахме адреса на Нина. Като стигнахме Антоан се беше успокойл. Спря ни пред входа и дръпна Нина. Да изчака за да говорят.

- извинявай Катърина. Правя го за твое добро. Той не е стока. - каза Антоан догато гледаше в земята.

- майната ти нещастник. - исъсках аз

-извинявай не исках да го кажа малката. Моля те. Извинявай. - каза Антоан виновно - бях много ядосан падна ми пердето.

Влязах във входа и блъснах вратата. Нина остана вън.

Нина

- Какво искаш Антоан - исъска Нина

- извимявай моля те- каза виновно Антоан

Антоан ме предърпа в прегръдката си. Помилва ме по главата. И ме целуна по главата.

- Извинявай сладката ми. Много съжалявам сладкишче. - каза Антоан и отново ме целуна по главата

-стига Антоан - казах

-Нина моля те - той се преближи до ....