На следващия ден се прибрах. Събота и неделя си лежах, почивах, гледах филми, четох книги в интернет и най важното ядох (тъпчех се). Почти едно и също като всяда събота и неделя но тоя път трябваше в събота да се пребера. Щото нали помните бях при Нина. Както и да е😒
Е дойде и понеделник. Айде пак едно и също. Пак закъснях ме. Последния час имахме ТРКР (технология на реставрационните и консервационните работи). Пет или десет минути от началото на часа вратата се отвори. Влези директорката.
- Ще имате гости за часа. Те са дарители и предприемачи. Искат да видят как се обучават и колко знаят нашите ученици. - каза госпожата и покани гостите ни.
Имаше свободно място до мен и до Нина. Много пече и тя седна на предния чин на сянка. За първи път се събираме целия клас без двама човека. В стаята влязока
Димитрий и приятеля му. На двете с Нина ни паднаха ченетата. Всички взеха да си шепнат и ние се осъзнахме. Нина толкова рязко се обърна и двете се гледахме с разширени очи.
- Добър ден, аз съм Димитрий Алексей.
Аз съм бизнесмен - каза Димитрий - Много ми е приятно да съм тук с моя колега Сергей - въобще не ме погледна докато говореше.
- И на мен ми е много приято.
Аз съм Сергей Алексей.
Аз съм също бизнесмен и да с Димитрий сме руснаци и сме братя - каза приятелят на Димитрий. Сергей. (най накрая му научих името)
أنت تقرأ
Завинаги заедно
عاطفيةКнигата я мисля в момента Искам да се извиня, ако има правописни грешки и съм пропуснала знаци🤗 -------------------- - Няма. Ела. Дай водата. - каза той и бутна стола назад - Заповядай - казах. Той я пое от ръката ми - Благодаря много е вкусна - к...
