Част 7

49 3 0
                                    

- Ето там до момичетата има място отидете и седнете ако искате. - предложи госпожата

- Благодаря - каза Серкей.

- Благодаря - каза Димитрий. Обърна се към директорката - Благодаря - А госпожите се изкискаха.

Сериозно ли тези пачи се искискаха 😡?  Сергей беше преди Димитрий в последния момент се усетих тъкму бутнах Нина и и посочих да дойде.

- Няма проблем спокойно стойте си. - каза Сергей

- Не не. Нина.... - казах

А Димитрий спря за малко дойде и седна до мен. Аз замръзнах. Гледах на пред. Наместих се да изглежда се едно не ми е удобно но се отдалечих от него. 100% го забеляза ама не каза нищо но стисна бая силно челюстта. Госпожата продължи да си предава урока. Бях си кръстосала краката. Кракът ми се схвана и застанах нормално. Димитрий си протегна ръката и я сложи на бедрото ми. Аз замръзнах и се напрегнах, не пак а ОТНОВО. (чиновете бяха много мръднати на пред заради слънцето и защото на всички им е било тъпо и са се чудили какво да правят. За което им БЛАГОДАРЯ.) Той погали бедрото ми. Видях с периферията си, че гледа на право към дъската. Опитах се да продължа докато ме галише. Исках да го отблъсна можех да го направя ама не можах. Просто това е Димитрий харесвам го, обичам г... . Чакай какво о боже НЕ. Не издържах и го погледнах на края. Той продължи да гледа направо и се правише на замислен полочаваше му се ама не можа да ме метне, че урока е по интересен. Се пак раката галеше бедрото ми. Наведох се, допрях устни до уходо и духнах съвсем леко. Хареса му, напрегна се.

- Не ме пипай така повече. Ходи и пипай твойте момичета или пък тези дето се кискат на всяка твоя дума - прошепнах в ухото му. Той стегна хватката на бедрото ми. - много добре ме чу. Отивай при директорката и с тая учитлка и прави на тях така. - плеснах го той се изненада и я магна. (госпожата пише на даската)
Той искаше да ми каже нещо
но го прекъснах. Доближих се пак до ухото му и прошепнах.

- петъка ме попита дали Антон ми е гадже?

Той кипна с глава.

- браво познахте.. - той се стегна- обаче не точно той ми е роднина ... - той повдигна вежда - Антоан ми е братовчед. И се грижи за мене.

Димитрий се обърна като скороста на светлината към мен.

- Катърина? Братовчед? Антоан? - каза със сътранен глас. - Катърина....

Завинаги заедноWhere stories live. Discover now