Пълнолуние

15 0 0
                                    

Ния

Струвало ли ви се е,че когато сте на брега на морето и погледнете луната изпитвате едно чувство на удовлетвореност,спокойствие и съвършенство?Сякаш ако сте на друго място в този момент няма да изпитате същото,например в градска среда,в забързаното ежедневиете не би ви впечатлила луната.Остава някак незабелязана на фона на градските светлини и затрупаните ни с работа и проблеми умове.Замислих се за това лежейки върху пясъка,заровила пръсти в него и съзерцаваща пълнолунието.Нощта бе спокойна,звездите се стелеха по небето като килим от златни нишки,морето беше спокойно сякаш спеше най-дълбокия си сън,а пълнолунието постилаше лунната си пътека отгоре му.В далечината се чуваше приглушена музика и викането на все още празнуващите хора.Няма как да е по-перфектно,не исках този момент да свършва никога.
Потънала в мислите си не съм чула приближаващият се мъж и въпроса му:
-Здравейте,добре ли сте?
-Ехо,чувате ли ме?
Едва на второто повикване сякаш се опомних:
-Здравейте,да добре съм просто се бях замислила.-отговорих леко смутена.
Светлината сякаш не достигаше до него,а и разстоянието от 2 метра не ми позволяваше да видя мъжа,затова се изправих сякаш исках да му докажа,че съм добре,а и за да го погледна.Когато се приближих разбрах,че момента вече е напълно съвършен.Мъжът срещу мен беше солидна фигура висок и мускулест,но не по онзи културистки начин,а просто имаше какво да покаже.Имаше леко грубовато излъчване,като на човек който не се страхува да се изправи срещу света,но беше красив.
"Какви неща си мисля,а ако е убиец,крадец или изнасилвач"-леко отстъпих назад.
Сякаш прочел мислите ми каза:
-Не се безпокойте работя в яхтклуба малко по-надолу и се прибирам от работа.
-Всеки злодей би казал така за да привлече жертвата си.
-Така е няма спор,но уви не съм.-отговори развеселено.
-Щом казвате.
-Приятно ми е казвам се Томас.-каза и протегна ръка
Поколебах се дали да му отвърна,но какво пък,не е задължително да е престъпник,а и изглеждаше доста елегантно за такъв.
-Аз съм Ния.
-На почивка ли си,Ния.-попита като натърти на името ми.
-Не,тук съм за лятото,дядо ми има малък апартамент и реших да прекарам малко време тук,да го ремонтирам,а и да си почина от градската среда.
-Страхотно,била ли си тук и преди?
-Да,два пъти,но тогава бях на 7 или 8 не си спомням много добре.-обясних,опитвайки се да си спомня преди колко лета беше.-А,ти какво работиш в яхтклуба?
-Ами да кажем върша всичко,помагам на другите работници основно.
-Тоест нещо като общ работник,така ли?
-Ами не се бях замислял върху точно това наименование на професията си,но да.-каза смеейки се.
-Страхотно,уважавам хора които с пот на челото си изкарват парите,а не тези наконтени контета стоящи в офисите.
-Може би си права,но всяка работа си има своите особености.-отговори сериозно.
-Със сигурност е така,но твоята работа е доста по-тежка от тази на стол и бюро,вероятно.
-Така е,но работя и на други места,както и да е,какво прави красиво момиче като теб само на плажа по сред нощ?-попита озадъчен.
-Ами размишлявам над...доста неща.
-Вероятно за някоя несподелена любов?-усмихна се нежно.
-Ами знаеш ли не,по-скоро за това колко малки и нищожни сме пред величието на тази прекрасна гледка,колко перфекти са звуците на морето,сякаш слушаш симфонията на природата.
-Не се бях замислял,но си права.
Говорихме си доста време,комуникацията с този човек беше някак лесна и достъпна,сякаш те разбира по-добре от самия себе си.Представа нямам колко време сме говорили,но докато се опомня изгревън настъпваше,по плажа вече се виждаха първите хора излезли на сутрешната си разходка.
-Мисля,че вече е доста късно...по-точно рано,на къде си за да те изпратя?!-попита Том.
-Няма проблем ще постоя още известно време и ще се прибирам ти тръгвай.
-Абсурдно е,как ще те оставя.-каза троснато.
-Не се притеснявай правя го често,а и вече е сутрин,безопастно е.
-Разбирам,добре ще тръгвам за да се приготвя за работа,обещай ми,че ще си добре.
-Обещавам.-усмихнах се широко.
Взехме си довиждане и сякаш на забавен кадър гледах как стъпка по стъпка се отдалечава огрян от розово-оранжевите лъчи на изгряващото слънце...прекрасен е помислих си,и сякаш нещо ме накара да извикам след него.
-Как да те намеря отново,дълго време не бях говорила с някой в продължение на часове,беше ми наистина приятно?-попитах след което се почувствах засрамена от искреността си.
-Просто следвай изгрева,винаги ще съм там.-извика махайки ми.
Определено бях развълнувана от присъствието и отсъствието вече на този мъж,а го познавах едва от няколко часа.

Любовен изгревWhere stories live. Discover now