Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

Край или ново начало?

Не се чувствах добре след погребението на бившото ми гадже. Определено чувствах вина. Но от разговорът с близките и семейството му, разбрах, че много неща са се случили в последните месеци с него. И всички ние сме му обърнали гръб.

Може би, .. само може би, ако беше нормален човек, щеше да обясни какво се случва с него и да му помогнем малко. Но вече нямаше значение. Него го нямаше.

Когато отворих вратата на домът ми, ме посрещна кученцето, което ме накара да се усмихна за първи път през деня.

- Как си? - дълбокия глас, на Юнги, попълзя по тялото ми и ме накара да настръхна.

Погледнах го, почувствах се по- спокойна когато го видях. Не бях сама в този момент, в които се чувствах самотна.

Той пожела да дойде с мен на погребението, но някак не беше правилно да се появи. Все пак единствените му срещи с него, приключваха да е пребит от Юнги.

- Вече по- добре. - усмихнах му се леко и се изправих.

Не усетих как сълзи почнаха да капят от очите ми. През цялото погребение се сдържах, за да не плача, но явно въпроса "как си" беше капката, която преля чашата.

Юнги ме гушна силно и загали косата ми.

- Всичко е наред, всичко е наред. Не си виновна. Изплачи си всичко. - тихо говореше Юнги.

Беше егоистично от моя страна, да плача в този момент. Юнги беше преживял далеч по- голяма загуба и болка. Но не можех да спра. И не исках да го пусна от прегръдките.

*

*

*   *   *   *

Година по - късно.

*   *   *    *

*

*