И влязахме след Нина и Сергей. Вратите се затвориха и Димитрий се облегна на зад и ме прегърна през кръста и сложи главата с на рамото ми. Аз се усмихвах и замочнах да му милвам ръцете. Преди да се отвори асансьора го помилвах по лицето, той ме обърна към себе си и опря чело до моето, а аз се облегнах на гърдите му. (беше толкова приятно и топло докато не се отвори асансьора и там не се появи Антосн)
- Какво става тука? - пак беше ядосан
Обърнах се ряско и гледах Антоан в очите, а той гледаше първо мен, а после и Димитрий. Протегна се към мен, но аз отстъпих. И се гушнах в Димитрий.
- Ти найстина ли избираш него вместо мене? - той ме гледаше не вярващо - Ще съжаляваш Кат. ЕЛА ВЕДНАГА ТУКА.
- НЯМА - Извиках
-Ти.... - Антоан
- Достатъчно - Нина
- Ами ти - Антоан
- Аз какво? - Нина
Антоан гледаше ту Нина, ту Сергей. И май се ядоса повече от колкото като ме видя с Димитрий.
- Ти? СЕРИОЗНО ЛИ? ПОГЛЕДНИМЕ - викаше Нина и още малко щеше да започне да се тресе от гняв. Нина го изблъска - КАК СМЕЕШ ТИ КОПЕЛЕ ТАКОВА. КАКВО СЪМ НАПРАВИЛА, ЧЕ ДА МЕ ОБВИНЯВАШ. КАК НЕ ТЕ Е СРАМ. - през цялото време го блъска, а той стоя с толкова разширени очи, че още малко щяха да искочат. - Доли ти звънах като идвах ме. Димитрий каза, че знаеш къде живее. А отгоре на това ме обвиняваш. Къжи. Погледниме и ми КЪЖИ. Какво съм на правила, че да се държиш така с мен какво. - и започна да реве.
- Аз... Нина... - Антоан
- МЛЪКНИ - чу се силен женски и много познат глас мале ще стане сега страшно.
CZYTASZ
Завинаги заедно
RomansКнигата я мисля в момента Искам да се извиня, ако има правописни грешки и съм пропуснала знаци🤗 -------------------- - Няма. Ела. Дай водата. - каза той и бутна стола назад - Заповядай - казах. Той я пое от ръката ми - Благодаря много е вкусна - к...
