Завинаги заедно

Част 12

- МЛЪКНИ - чу се силен женски и много познат глас мале ще стане сега страшно. ( всички освен Нина се обърнахме ряско към гласът, а Нина отиде и я прегърна)

- Какво ти става Антоан? - попита тя

- Не се меси ще се оправим - каза Антоан

- Ти точно ти няма да ми казваш какво да правя. Да те оставя няма начин. Тя ще ти прости както прави всеки път, а ти ще съжаляваш за това, че си я наранил. Ама като я видиш с друг не можеш да си отвориш хубаво очите и да видиш истината дори да те одари по главата. - каза тя

- Коя си ти? Как влезе тука? - каза Димитрий не разбирайки какво стана, нито какво става.

- Дойдох с Антоан. Не искаше да ме остави сама. Аз съм Ема Крус и съм малката сестра на Антоан. - каза Ема

- Ти си му сестра? - каза Сергей с разширени очи

- Ема? Какво правиш тук? Мислех, че си във Велико Търново? - казах аз радостна

- Гониш ли ме? - и двете се засмях ме и се прегърнахме

- Ема това е Димитрий Алексей и Сергей Алексей те са братя - казах аз

- Много ми е приятно аз съм Сергей и съм по малкия прад. Но пък съм по мил и красив. - и и намигна, Сергей

- хахахаха виждам красавецо. - каза Ема.

- Шах и мат братко. - каза Димитрий и се засмя

- Хей имам дежавю - казах аз и четеримата се засмяхме

- Сега остава някой да го ритнат по пищяла - каза Нина

И четиримата пак се засмяхме отидох и прегърнах Димитрий през врата, а той ме прегърна през кръста. Повдигнах се и го целунах по бузата.

- Това твоя апартамент ли е? - го попитах

- Да и е много голям. - каза Димитрий и ми се ухили - да те разведа?

-ДА - исписках като малко дете и подскочик.

Димитрий се засмя и ме претисна по силно и ме целуна страсно.

- (Ема се искашля) А ние какво да правим? - каза Ема

- О да. А може ли мосле? - и направих кучешка муцунка на Димитрий.

Димитрий тъкму щеше да казва нещо но Антоан не му дади възможност.

-Мога аз да те разведа. - каза Антоан

- Не аз искам Димитрий да ме развате. - казах забила боглед в земята

- Това е моя апартамент и аз ще я разведа. И точка- каза Димитрий. - А с тебе Антоат. Трябва да си поговорим.