Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

35

Не съм спала цяла нощ. Познато ли ви е? Как е възможно изобщо? Защо все на мен се случват такива неща? Обичам го, мамка му, но защо трябва да ме наранява така?

Реших да пиша на Нат да излезем, защото ако продължавам да стоя в тази стая ще се самоубия. Взех телефона си и ѝ писах. Докато чаках отговор разгледах социалните мрежи, но веднага съжалих. Навсякъде имаше статии за Алексис и Зейн. Оставих телефона си и отодох в банята, за да си измия зъбите. Погледнах се в огледалото и изглеждах ужасно. Очите ми бяха зачервени и имах торбички. Взех гримовете си и се приведох малко във вид. Излязох от банята и видях, че Нат ми е писала. Иска да отида у тях да поговорим. И по-добре и без това не ми се излизаше сред хора днес.

Взех си нещата и излязох от стаята. Отидох на рецепцията и оставих ключовете и платих за нощувката. Излязох от хотела и отидох до колата си. Отключих я и се качих в нея. Запалих и потеглих към Нат. По пътя спрях да си взема кафе от Старбъкс и нещо за ядене. Не бях гладна, но трябваше да хапна нещо, защото не съм яла от вчера на обяд.

Паркирах колата пред сградата и слязох от нея. Заключих я и се запътих към входа. Влязох вътре и се качих в асансьора. Натиснах копчето за етажа на Грейсън и вратите се затвориха. След няколко секунди се отвориха и аз излязох. Почуках на вратата и Нат ми отвори. Тя ми се усмихна леко и ми направи път да вляза. Влязох и седнах на дивана в хола.

-Къде е Грейсън?-попитах с леко пресипнал глас.
-Има работа в казиното. Ти как си?-попита тя и седна до мен.
-Как ти изглеждам?-опитах се да се засмея, но не се получи.
-Не много добре.-каза Нат.
-Изобщо не съм добре.-въздъхнах и прекарах пръсти през косата си.
-Виж, Зейн не е виновен...-започна Нат, но я прекъснах.
-Не искам да говорим за това.-казах и тя кимна.
-За какво искаш да говорим?-попита и аз повдигнах рамене.- Искаш ли да си пуснем някакъв филм?
-Да-отговорих и Нат кимна. Тя отиде да вземе лаптопа си и отново седна на дивана. Пуснахме си нетфликс и започнахме да избираме филм.

Избрахме си филм и Нат донесе одеало, с което да се завием. Сгуших се в одеалото и се загледах във филма. Защо всичко трябва да ми напомня на него? Каквото и да погледна се сещам за Зейн.

По средата на филма телефонът ми издаде звук. Аз го взех и разбрах, че имам съобщение от Зейн. Чудех се няколко минути дали да го отворя и накрая го отворих.