Завинаги заедно

Част 13

Сергей и Ема

Ема

Гледахме някакъв филм. Със Сергей си говорихме и се сближихме. Явно съм заспала защото по едно време усетих, че някой ме носи. Влязохме в някакво помещение май коридор. Размърдах се и отворих очи видях Сергей.

- Здравей - казах и се усмихнах

- Здравей - погледна ме и се засмя

- Къде ме водиш? - попитах и се размърдах да увия ръце около вратът му за да ми е по удобно както и на него.

- В стаята ми - име подхвърли леко. А аз исписках. Той се засмя.

- Защо ме водиш в твоята стая? - попитах с повдигната вежда.

- Защото не беше планирано да оставате с брат ти и стаята ти не е готова. - усмихна ми се невинно. - Аз ще спя на дивана в стаята ми. Спокойно не съм чак такъв.

- А брат ми, защо има стая тука? - попитах с повдигната вежда

Той стисна чельост и продължи на пред. Не каза нищо. Продължихме към стаята му. Аз го гледах и очаквах отговор. Той беше напрегнат заради погледа ми.

- Не разбрах отговора ти - казах аз

- Не съм ти отговорил - каза колебриво той

- Пусни ме веднаха - изкомандвах (направо заповядах). Той спря и ме погледна с вдигнати вежди.

- Веднага ме пусни господин Алексей - казах още по заповеднически. И слезах от него а той ме гледаше изомен.

- Веднага ми къжи в какво се е забъркал брат ми. Не ме гледай така момченце иначе ще дигна целия ви блок на крака. ЯСНА ЛИ СЪМ - развиках се на среща му

Той беше изомен. От държаноето ми.

- Хей момиченце не ми дръш такъв ТОН - каза Сергей

- Кой си ти, че да ми казваш какъв тон на кого да държа? - казах ядосана

- Не ми говори така иначе... - не го оставих да се искаже

- Иначе какво? - казах бясна и го ритнах по пищяла. Взе да скача от болка.

- Ето от къде Катърина се е научила на това - испъшка той - Хайде влизай в стаята и лягай утре ще говорим. Пф как були да не си с купита

- Нещо искаш да ми кажеш ли? Обиждаш ли ме? А да те ритна пак искаш ли? - казах на един дъх