Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

37

Вечерта останахме в болницата. Нат и Грейсън няколко пъти ми казваха да се прибера и да си почина, но аз отказвах. Няма да се прибера без Зейн. Спах на неудобните пейки в болницата. Спах е силно казано. Постоянно се будех и отивах до прозорчето, за да видя Зейн. Дано се събуди по-скоро. Искам просто да отвори очи и да е добре. В момента отново бях подпряна до прозореца и го наблюдавах.

-Али, искаш ли нещо за ядене? С Грейсън ще отидем до магазина за храна.-попита Нат и аз поклатих глава.
-Не съм гладна.-отговорих тихо.
-Не може да стоиш гладна. Трябва да хапнеш нещо поне малко.-каза Нат загрижено.
-Добре, вземете ми нещо, каквото прецените.-въздъхнах и те кимнаха. Тръгнаха и докторът дойде. Влезе в стаята при Зейн, за да го провери състоянието му. Аз стоях отвън и ги наблюдавах. След малко той излезе.

-Състоянието му е добре за сега.-каза той.
-Може ли да вляза да го видя?-попитах.
-Да, но само за малко.-отговори той и аз кимнах. Влязох при него и седнах на стола до леглото му. Хванах ръката му и я стиснах леко.

Гледна точка на Зейн

Мракът ме беше превзел тотално. Не можех да помръдна тялото си, нито да отворя очи. Усещах и чувах неща, но не можех да помръдна. Бях като парализиран. Всичко ме болеше. Усетих някой да влиза в стаята и само по мириса разбрах, че това е Али. Тя хвана ръката ми. Усетих нежната ѝ ръка върху моята.

-Защо трябваше да става така? Защо винаги се появява нещо между нас и разваля всичко? Защо съм толкова глупава и не ти повярвах?-задаваше въпроси и гласът ѝ се причупи.-Аз съм виновна за всичко и не мога да си го простя. Обичам те прекалено много, за да те оставя.-каза тя хлипайки. Аз също те обичам.- Надявам се да не ми се сърдиш и всичко да бъде както преди.-не мога да ти се сърдя.-Хайде, отвори очи и ме погледни. Усмихни се с прекрасната си усмивка. Искам да те видя щастлив.-аз също искам да отворя очи и да видя красивото ти лице, но не мога. Усетих я да се движи и след малко ме целуна по устните. Това сякаш ми даде сили и успях да мръдна леко ръката си.

Гледна точка на Алисън

Целунах Зейн по устните преди да изляза от стаята. Искам да стоя тук при него цял ден, но не позволяват. Усетих как мръдна ръката си и се изправих. Или полудявам, или той наистина си мръдна ръката. Видях как размърда леко очите си и след малко ги отвори. Не можах да се сдържа и се усмихнах. Той ме погледна и също опита да се усмихне.