Behind the image K.Th FF

Part One

Т/И ГЛТ

Стоя си аз гледайки нещо на лаптопа ми, но някой реши да ме прекъсне като почуква на вратата.
"Влез" казах аз с леко повишен тон.
"Здравей Т/И" каза доведеният ми баща, като идва до леглото ми и оставя купа с топла супа и две филийки хляб.
"Благодаря" измърморих аз.
"Как си?" попита той не съм сигурна загрижено или просто от няма и какво.
"Обичайно" отговорих взимайки супата в ръце.
"Seulgi няма ли да е ядосана , ако разбере , че ми даваш да ям?" попитах не много заинтересувано , но все пак той е единствения в тази къща на който му пука поне малко за мен или поне така изглежда.
"Тя нищо не може да ми каже. Не забравяй, че аз и дадох това, което има сега."
"Да.. вярно." и така аз завърших разговора ни.
"Ами аз ще те оставям да ядеш на спокойствие, утре си на училище не забравяй да си направиш алармите. Ще ти оставя парите в стаята сутринта." ми каза той уведомявайки ме също да не казвам на прекрасната ми майка, че имам пари... защото сигурно пак ще ме бие.

Да това е малка част от "прекрасният" ми живот. В една къща съм с г-жа Kang Seulgi така наречената моя майка. Сестра ми Dahyun, която е доста по-добре от мен, защото нея поне не я бият. И доведеният ми баща г-н Kang. А истинския ми баща? Не знам почти нищо за него... само знам, че си приличаме доста по външност.

Реших да си взема горещ душ и да излезна някъде. Облякох си просто дънки с висока талия и някаква тениска. Сложих си якето, защото вън вече беше тъмно и хладно. Сега се питате няма ли майка ми да ми се кара защо излизам късно вечер? Не. На нея просто не ѝ пука. Колкото повече не се мяркам пред очите ѝ, толкова по-добре.
Излезнах обувайки найковете си и взимайки телефона си за всеки случай.
Баща ми така де доведеният ми баща ме видя да излизам , но нищо не ми каза знаейки , че щом излизам сега значи има защо. И така си мислех , че всичко ще е окей, докато не чух някой да тича след мен викайки ми да изчакам.
Обърнах се и видях сестра ми.
"Кажи?" Попитах с леко студен глас.
"Просто исках да се разкарам с теб, и без туй не сме говорили на саме от доста време" заяви тя.
"Не мисля , че изобщо има нужда да говорим" казах аз гледайки я как си върти очите.
"Виж знам , че сигурно ме мразиш и не ме понасяш, но аз се опитвам да ти помогна" каза тя с леко повишен глас.
"Няма нужда." Заявих. Не ми трябва нейната помощ.
"Виж не съм аз виновна , че ти изглеждаш повече като баща ни и че си по-малката и че майка ни те мрази." Каза тя оправдавайки се.
"Знаех това и без да ми казваш. Виж не мисля , че има смисъл да комуникираме , защото всеки път разговорите ни са за една и съща тема, просто нито имам нужда някой да ми помогне нито имам нужда някой да ме съжелява" казах аз пресичайки пътя, за да отида от другата страна.. далече от нея.
"Но на мен ми пука за теб и аз искам да ти помогна , дори и ти да не искаш!" Изкрещя се тя, за да я чуя хубаво.
"НО НА МЕН НЕ МИ ТРЯБВА , РАЗБЕРИ!" Извиках се аз тръгвайки да бягам на някъде, просто защото искам да съм далеч от всички в тази къща.
"НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИШ , АКО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СЕ ИНАТИШ" извика се тя.
"ВИЖ НЕ ЗНАЕШ НИЩО ЗА МЕН МАКАР ЧЕ СИ МИ СЕСТРА И ПРОСТО НЕ МЕ РАЗБИРАШ" извиках се ядосано. Аз мразя да ме съжеляват, да си мислят , че съм слаба и не мога да се грижа сама за себе си и също така мразя да ми се бъркат без да им е там работата. Но за съжеление повечето хора, които ме познават го правят. Макар , че почти никой освен сестра ми и доведеният ми баща и разбира се майка ми не знаят през какво минавам, но съм доста мистериозна и студена , за това доста хора се интересуват от личния ми живот.

Мисля че ще свърша до тук за сега.
От доста време имам тази идея в главата и исках просто да започна тази книга. Знам, че не съм редовна, но просто пиша когато ми дойде от вътре, точно за това не си слагам и графици.

Част две?