Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

44

Гледна точка на Зейн

Три дена откакто Алисън е в Италия. Минаха само три шибани дена, а тя ми липсва ужасно много. Дори не си говорим много, защото тя е заета. Имам чувството, че я няма от един месец. Но са просто три дена, които ми бъркат в здравето. За тези три дена прекарах повечето време в студиото. С Ариана довършихме песента и утре щяхме да започваме да я записваме. След малко щях да излизам с Нат и Грейсън. Ще ходим на ресторант и след това сигурно у тях, за да говорим с Али.

Започнах да се оправям. Отидох в банята и си взех душ. След това се облякох и се напръсках с парфюм. Сложих на кучето да яде и взех телефона и ключовите за колата ми. Излязох от къщата и отидох до колата си. Отключих я и влязох вътре. Потеглих към ресторанта и след половин час бях там. Паркирах колата и слязох. Заключих я и влязох в ресторанта. Огледах се Нат и Грейсън и ги видях да седят на една от масите. Отидох при тях и седнах.

-Здравейте!-поздравих ги.
-Хей! Изглеждаш толкова умряло.-каза Нат и Грейсън се засмя.-Виж знам, че ти липсва, ама са минали само три дена. Какво ще правиш през останалите? Ще се самоубиеш ли?-попита тя.
-Нищо ми няма. Много съм си добре.-казах и тя повдигна вежди.
-Щом казваш. Какво ще ядем? Умирам от глад.-попита Нат и се потупа по корема.
-Аз ще ям някаква салата. Не съм много гладен.-отговорих.
-Защо ли?-измърмори тя и я погледнах.
-Какво?-попитах.
-Нищо.-направи се на неразбрала тя. Грейсън въздиша дълбоко и отвори менюто. След малко сервитьорът дойде и ние му поръчахме.
-Как върви песента с Ариана?-попита Грейсън.
-Добре. Утре ще я запишем.-отговорих и той кимна.
-Супер.

Донесоха ни храната и ние започнахме да се храним. Човърках салата си и почти не ядох. Нямах апетит. Какво ли прави Али сега? Защо не мога да спра да мисля за нея? Приключихме с яденето и платихме сметката. Излязохме от ресторанта и се насочихме към колите си.

-Какво ще правим сега?-попитах.
-Ако искаш ела у нас. Може да говорим с Али.-предложи Грейсън и аз кимнах. Качихме се в колите си и потеглихме към Грейсън.

След малко паркирахме колите си пред сградата. Слязохме и ги заключихме. Влязохме в сградата и отидохме до асансьора. Грейсън го извика и докато го чакахме аз се облегнах на стената. Вратите на асансьора се отвориха и ние влязохме в него. Нат натисна копчето за етажа и се качихме. Излязохме от асансьора и Нат отключи апартамента. Влязохме вътре и отидохме в хола. Седнах на дивана и Нат отиде да донесе лаптопа. След малко се върна и остави лаптопа на масата.

-Дано да няма много работа и да ни вдигне.-каза Нат и ѝ звънна. Чакахме няколко секунди и Али вдигна. Хубавото ѝ лице се показа на екрана и се усмихнах.

-Хей, хора! Какво правите?-попита усмихнато Али.
-Нищо, бяхме на ресторант и сега сме вкъщи. Как е при теб? Има ли хубави италианци?-попита Нат и повдигна игриво вежди. С Грейсън се намръщихме и се спогледахме.
-Има хубави италианци, но мен не ме интересуват, защото аз си имам хубав британец.-каза Али и ме погледна. Аз се усмихнах.
-И аз те обичам.-казах ѝ и тя засмя.
-Как си, Зейн?-попита Алисън.
-Тъгува за теб. Изпаднал е в депресия.-отговори Нат вместо мен и аз погледнах.
-Не я слушай, добре съм. Ти как си? Много ми липсваш.-попитах я.
-Малко съм изморена, но бивам. И ти много ми липсваш.-отговори тя и се усмихна леко.
-Али, как върви фотосесията, модното ревю?-попита Нат.
-Доста добре. Утре ще дефелирам на подиума.-отговори тя и се засмя.-Хора трябва да затварям, защото ужасно много ми се спи. Ще се чуем пак.
-Чао!-помахахме всички.
-Обичам те, любов!-казах преди да затвори.
-И аз те обичам.-усмихна се сладко и затвори. Аз се облегнах на дивана и затворих очи.
-Спокойно, Зейн, тя ще се върне.-каза Нат и аз я погледнах.
-Знам.-измърморих.
-Знам как да оправя настроението ти.-ухили се тя и аз я погледнах объркано.
-Как?-попитах.
-С уиски.-отговори тя и излезе от стаята. Върна се с една бутилка уиски и три чаши. Наля в чашите течността и взе едната чаша.-До дъно.-каза и изпи течността. С Грейсън последвахме примера ѝ и изпихме течността на екс. Последва втора чаша, след това трета и така цяла вечер.