VAMPIRE LOVE STORY (Jimin x Reader)

ГЛАВА 1

    Г.Т. на Хи Джи
Както винаги обичах да си поспивам до късничко през уикенда. Но усетих нещо необичайно тази сутрин. Чувствах леглото си сякаш има още някой на него. Седнах в кревата, но обръщайки се към празното пространство до мен, всъщност се оказа, че не е празно. От другата страна на леглото ми лежеше полуголо момче(без тениска), което се взираше в мен по такъв начин, че накара душата ми да изгаря. Имаше катранено черна коса, очите му бяха черни като смъртта. Аз се сковах и не знаех как да реагирам, докато не дойде момента, в който той ми се усмихна по най-палавия начин, който някога на някого съм виждала. Тогава той започна и да се приближава към мен по-близо и все по-близо. Докато се усетя, той вече беше върху мен.

- К-кой си т-ти?!- извиках аз, заеквайки уплашено.

- Спокойно, слънце! Не се страхувай! Нищо няма да ти направя. Само се отпусни!- каза той, смразявайки ме с ледения си поглед, накланящ се да ме целуне. Вече устните ни бяха на милиметри една от друга и в момента, в който щеше да ги слепи, ме събуди звънящия ми телефон. Бях щастлива, че този кошмар свърши. Отърсих се от уплаха и вдигнах телефона. Беше най-добрата ми приятелка Лиса.

- Какво става, Хи Джи?! Знаеш колко пъти ти звънях?!- бясно, но същевременно и притеснена ми викаше на слушалката.

- Съжалявам, Лиса! Сигурно съм спала дълбоко, а и...сънувах кофти кошмар.

- Оуу...разбирам! Всичко е наред, но следващия път не заспивай толкова дълбоко!- каза с омекнал глас.

- Няма, обещавам!- казах ѝ, смеейки се.

- Хайде да ходим на парти тази вечер у Джаксън! Искаш ли?- попита ме тя въодушевено.

- Че иска ли питане! Кога е имало парти без ме и дали ще бъде парти, ако аз не присъствам на него?- казах отново, кикотеща се.

- Ами хайде тогава! Партито е от 21:00ч. Ще бъде забавно!

- Така е! Ще ти се обадя когато тръгна.

- Добре. До чуване!

- До чуване!

  След разговора с Лиса станах и се оправих. След това излязох от нас и се запътих към любимото ми кафене. След около десет минутки бях там, наредена на опашката. Когато дойде моя ред, аз си поръчах кафе. Подадоха ми топлата напитка, но в мига, в който я взех едно високо момче се нареди пред мен и ми блъсна без да иска кафето на пода. За щастие не се полях с горещата напитка. Той се обърна и тогава замръзнах на място. Това момче ми беше болезнено познато. Толкова приличаше на момчето, което сънувах тази сутрин. Приликата беше брутална. Същата катранено черна коса, и същите черни като смъртта очи, които могат да те замразят на място с ледения си поглед. "Дали е той" помислих си. "Не! Не е възможно да е той! Това беше просто сън! Стегни се Хи Джи!". Тогава дой ме докосна по рамото, усмихвайки ми се.