Неочакван обрат

7. Зъбите

Зейн препускаше из гората с Алекс на ръце, която беше в непрекъсната болка. От време на време вампира я хващаше по-здраво и взимаше малко от нейната болка, но това не помагаше кой знае колко. След около петнайсет минути диво тичане, необичайно за човек, те наближиха една малка колиба. Зейн отключи вратата на мазето и слезе внимателно по стълбите. Постави Алекс на пода и се върна да заключи. Като слезе отново в мазето, Алекс се беше събудила и стоеше на два крака. Очите и светеха в червено, а зъбите и бяха остри като бодли на роза. Тя изръмжа и се затича към Зейн, атакувайки го с острите си нокти. Той я отблъсна към стената, но тя се изправи бързо и замахна отново раздирайки му блузата.

- Спри! - извика той и я пристисна с лице към стената, слагайки ръката и зад гърба - Това не си ти! - тя скоростно го преметна и изсъска в лицето му злобно. Той я завъртя, така, че тя да е под него и и закопча едната ръка с белезник, който беше закачен към стената. Отдръпна се бързо от нея и се опита да нормализира дишането си. Алекс се опита да се измъкне, но не успя. Вече не се чувстваше толкова силна колкото преди. Нещо и влияеше на силата. Часовете се нижеха и колкото по надолу отиваше луната, толкова по-близо сядаше Зейн до Алекс докато накрая и двамата не заспаха, когато слънцето изгря.

Алармата на телефона ми зазвъня и аз отворих бавно очи. Огледах се около мен и не разпознах мястото където съм, но знаех със сигурност, че това не беше моята стая. Осъзнах, че съм положила глава на рамото на Зейн и бързо се отдръпнах от него, като без да исках издрънчах със... белезниците на ръката ми? Зейн се събуди и аз го погледнах ядосано.

- Какво се случи? - питах объркано и той се облегна на стената.

- Пълнолунието. Опита се да ме убиеш и се наложи да те закопчая. Разбира се, нормални белезници нямаше да те удържат, затова тези са покрити с прах от "Кървава роза". - обясни той - Извличат ти енергията, без да те наранява много. В големи количества може и да те убие.

- Супер. Мога да умра от роза... - казах аз саркастично и осъзнах защо се бях събудила - Ще закъснея за училище!

- Сериозно ли? Не си спала от три дена и току-що премина през първото ти пълнолуние и това е нещото за което мислиш? Училище? - пита той и аз вдигнах вежда опитвайки се да се отключа.

- Майка ми ще разбере, че не съм вкъщи и ще се побърка! Не знам дали си забелязал, но тя не сваля поглед от мен през деня! - развиках се аз и очите му се разшириха. Той ме освободи и аз се затичах през гората колкото бързо можах. Чувах стъпките на Зейн след мен, но вече не ми пукаше. Стигнах до нас и той ме вдигна на ръце, скачайки от земята до покрива пред стаята ми. Вътре видях едно момче , малко по-високо от мен, с дълга много светло кафява, почти руса къдрава коса, да затиска вратата. Влязох в стаята, а Зейн се удари в някакво невидимо поле и остана отвън.