*Юрош*
Побърквах се. Отново. Бях в невидение и това ме караше да искам да искам да троша. Добре, че Ванеса поне този път не се тръшкаше и приемаше нещата горе-долу добре. Радвах се обаче, че не позволяваше на потенциалната заплаха да попречи на нормалният ѝ живот и се държеше както обикновено. Дори с това цялото свободно време, с което разполагаше беше решила да започне и пранк война. Да, шибана пранк война. И как започна? Намаза ми Ореото с паста за зъби. С шибана паста за зъби. След това ѝ го върнах като смених балсама ѝ за устни с масло и така започна цялото фиаско. Да, ужасно детинско – знам, но пък поне можехме да се поразсеем покрай всички драми. Нещата взеха връх, когато разреди всичкият ми алкохол и аз разбира се, като гадняра който бях обещах да ѝ го върна тъпкано.
Това бяха колекционерски издания уиски и водка и заради нея всичко вече беше на помия. Аз обаче знаех как да ѝ го върна. Бях го гледал в едно клипче и всъщност не беше нищо драстично. Само женска виагра в студения ѝ чай точно преди да тръгнем за техните.
- Бебе, хайде да тръгваме. Нашите ни чакат вече. – провикна се от коридора.
- Идвам, идвам. Храня Перко – изсипах стритият на ситно розов прах в бутилката и я затворих. Разклатих го добре и се погрижих да няма никакви доказателства.
- Айде, де какво направи? – влезе в кухнята, въртейки ключовете нервно около пръста си. Взе си студения чай и отпи глътка преди да го затвори отново и да оближе устни. Точно така, Зайо, пий, пий. Мисля, че нямаше нужда да казвам, че и аз самият имах облага от това. Жена на виагра - това си беше по-добре и от шестица от тотото.
Взех си документите, ключовете от колата и документите и бях готов. Заключихме след себе си и взехме асансьора, а тя отново отпи доста стабилна глътка от чая.
- Зайо, да не те заболи гърлото от този чай. Цял ден се наливаш. – да бях станал актьор, мамка му. Очевидно ми се получаваше.
- Това е второто най-добро след газираното и енергийните напитки. Знаеш, че вече не мога да ги пия. Гинеколожката ми каза, че е добре да изключа вредните неща, за да имам по-голям шанс.
- Само казвам. Ти си знаеш. – излязохме от асансьора и от блока и се запътихме към колата ми. Изведнъж ме осени страхотната идея. Тръгна да се качва отпред, но аз размахах ключовете пред нея. – Искаш ли да караш?
BẠN ĐANG ĐỌC
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
Lãng mạnИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
