Завинаги заедно

Част 14

Ема

Стигнахме до блока където живееше брат ми Антоан. Мъжете паркираха и тръгнахме да слизаме.

- От къде се появи тоя вятър? - казахме трите едновременно и затворихме вратите.

Хукнахме към вратата на блока. Мъжете се расмяха и тръгнаха след нас едва едва се едно ги пече слънце.

- Защо кода не става? - каза Катърина

- Не, че не става. А просто не работи счупи се преди няколко дена - каза Антоан през смях.

Всички се засмяхме. Катърина докато се смееше погледна лошо Димитрий, който тръгна да я прегръща.

- Какво? - каза Димитрий и спря да се смее

Аз, Нина и Катърина избухнахме в смах. С Катърина си дадохме пет. След това се засмяхме всички. Димитри я погледна строго и тя спря да се смей. Гледаха се в очите.

- Не е хубаво нали? - каза Димитрий през смях

При което всички избухнахме в смах. Сергей дойде до мен и ме прегърна през кръста и си сложи главата на рамото ми, а аз се облегнах на него. Той ми се усмихна при което и аз му се усмихнах. Антоан беше дръпнал и прегърнал Нина през кръста докато отключваше. Мъжете стояха до нас и ни пазеха от вятъра. Антоан отвори и както бахме застанали така влязохме и ухилени до уши. Вървяхме така до асасьора.

- Какво става тука? Как не ви е срам келеши с келеши - каза съседката от втория еташ баба Дора (вдовица от двадесет години, някъде там. Тя е на седемдесет години, някъде там )
(Не ме интересува, защотто е много досадна бабичка. Преди няколко години ме гонише с листо. Можете ли да повярвате с ЛИСТО. Но пък без нея ще е много скучно. Особено на децата от блоковете в квъртала. Хич не я слуш главата.)

Баба Дора слезе по стълбите и тръгна към нас. Добре, че дойде асансьора. Димитрий и Сергей я гледаха с вдигнати вежди как бяга баба Дора към нас с една обувка която събу като тръгна към нас. Катърина дръпна Димитрий, а аз Сергей. Антоан и Нина вече бяха вътре. Нина натискаже бутона на асансьора (се едно ще тръгне докато е отворена вратата. Ама в тоя стрес незнае какво да прави), а Антоан държеше асаниьора ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАТА.

- Ти пък, да не задържиш вратата от външната страна. Нали ти е съседка - казах и го пернах зад вратът

А той ми се усмихна. Нина и Катърина се засмяха.

- Какво.. бе..ше.. това? - казаха Сергей и Димитрий задно заеквайки