Глава 31

2.7K 144 39
                                    

*Никола*

Тате ме мразеше. Искаше да ме убие. За него аз бях грях. Грешка. Знаеше и за Марина и за връзката но. Обичахме се. При това много, но тя забременя от тате и не искаше да го махне. Наговори ми и страшни неща. Нарече ме „чудовище", че никога не ме е обичала и съм я бил отвращавал. Това бяха тежки думи за преглъщане и просто превъртях. Дори не знаех и от къде тате знаеше. Трябваше да бъде нашата малка тайна.

Думите му кънтяха в главата ми цял ден, но поне едно разбрах и то беше, че Ванеса я нямаше. Онзи смотаняк ми я беше взел. Как смееше? Тя беше моя. Моя! Поне разбрах къде е. Е, да Румъния беше много обширно понятие, но щях да преобърна цялата държава, за да си я върна ако трябваше.

Влюбих се в нея още щом я видях на снимката в офиса на баща ѝ. Беше нахилена до уши, без да ѝ пука за нищо и изглеждаше поразително. След това се поразрових и разбрах, че това всъщност беше дъщерята на Илиев. Започнах да я следя отдалеч и разбрах къде учи.

Не можах да разбера повече, заради тоновете охрана, с която ходеше но ми беше достатъчно. Онзи ден за пръв път говорих с нея и я видях на живо и през цялото време имах пеперуди в стомаха. Имах чувството, че я познавам от години, а истината бе че просто ми напомняше на Марина. Марина....беше такава прекрасна жена и все още не разбирах какво правеше с баща ми.

Днес ходих на гроба ѝ, за да ѝ разкажа за Ванеса. Чувствах се гузно, за това че продължавах напред, но не можех да го спра. Ванеса беше единствена по рода си.

Първата ми работа щом се прибрах бе да отворя компютъра и да започна да търся информация. Трябваше да пише нещо, да има снимки, поне малко нещо колкото да разбера къде е.

Ванеса Илиева по-секси от всякога. Показва завидно тяло по Констанските плажове.

Заглавието хвана окото ми. Беше на английски и качено преди няколко часа от някакъв румънски сайт. Бинго.

Каранджа значи, а? Не можеш да избягаш толкова лесно от мен, любима.

Трябваше да започна да си стягам багажа и да тръгвам. Не исках тя да ме чака. И без това кой знае онзи изверг какво ѝ причиняваше.

Само още малко и съм при теб, любима.

Скочих от стола си и отворих гардероба си. Извадих един сак и го метнах на леглото. Метнах вътре първите дрехи, които ми попаднаха и се заех да търся паспорта си.

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ