Часът по физическо свърши и момичетата се преобличаха. Итън излезе от мъжката съблекалня с Джаксън по петите и се отправи към часа си по английски.
– За кого се мислиш? - провикна се Джаксън за зад него.
– Казвам се Итън. - отговори Итън шеговито и го погледна.
– Много си забавен. Смяташ, че можеш да дойдеш тук, да се сприятелиш Алекс и да станеш част от футболния отбор?! Помисли пак! Ти не принадлежиш тук! - извика той.
– Чакай, заради Алекс ли е това? - пита Итън объркан и Джаксън го допря до стената.
– Върви си. Не си желан тук. - повтори отново Джаксън.
– Напротив. Даже мисля, че на Алекс и е приятна моята компания. - реши да го подразни Итън и Джаксън посегна да го удари, но Итън го спря. Джаксън пробва отново и този път го уцели в главата. Устната му се разкървави и очите му светнаха в лилаво. Той отблъсна Джаксън от себе си и се приготви да му нанесе пагубен удар.
Докато чаках Тони да се преоблече, заради мрежестия си чорапогащник, чух силни звуци в коридора. Като чели никой друг не обръщаше внимание и сметнах, че ще е по добре да проверя. Излязох и пред вратата витях Джаксън да лежи на пода, а Итън се готвеше да го атакува.
– Итън! - като го извиках и той ме погледна, забелязах, че неговите очи светят различен цвят от моите и тези на Зейн. Той погледна обратно към Джаксън и стана бавно от пода. Джаксън също се изправи и се опита да го удари, но аз го спрях.
– Сериозно? Избираш неговата страна? - пита Джаксън ядосан.
– Не избирам ничия страна Джаксън! - отговорих - И двамата не сте прави да се биете! Още повече, че Итън е ранен.
– Само му е сцепена устната. Не преувеличавай Алекс. - оправда се той.
– Достатъчно. - прекратих ни разговора и хванах Итън за ръка. Нямаше как да му се карам тук, пред Джаксън. Запътихме се към двора.
– Алекс! Алекс, стига де! Сериозно ли ми се сърдиш? - пита той гузен дали от постъпката си или от това, че не застанах на негова страна.
– Джаксън, ще говорим после. Наистина. - обещах му и с Итън излязохме от училището. Той ми се усмихна и аз скръстих ръце.
– Притесни ли се за мен? - пита той щастливо и аз му ударих един лек шамар.
– Какво си мислеше?! Ами ако беше убил Джаксън? - развиках се аз.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
