Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

46

Гледна точка на Зейн

Не мога да повярвам!!!! Алисън си идва днеесс. Толкова се радвам, най-накрая ще я видя. Толкова ми липсваше. Нямам търпение да я прегърна. Да целуна сладките ѝ устни и да се приберем вкъщи. Това може би беше най-трудната една седмица. Чувствах се толкова самотен.

С Нат и Грейсън щяхме да я посрещнем на летището след малко. Започнах да се оправям и влязох в банята. Взех си бърз душ и си измих зъбите. Върнах се в спалнята и се облякох. Пооправих малко косата си и се напръсках с парфюм. Взех телефона си и ключовете за колата и слязох долу. Сложих на кучето да яде и излязох от вкъщи. Отидох до колата си и я отключих. Качих се вътре и потеглих към Нат и Грейсън. По пътя спрях на един цветарски магазин и купих букет от рози. Влязох в съседния магазин и взех шоколад. Оставих нещата в багажника и потеглих. След няколко минути бях пред Нат и Грейсън, и ги чаках да дойдат. Те не се забавиха много и потеглихме към летището. През целия път се вълнувах. Ох, най-накрая ще я видя.

-Зейн, каква е тази усмивка? От както сме тръгнали не спираш да се усмихваш.-попита Нат.
-Ще видя любовта на живота си. Как няма да се усмихвам?-отговорих ѝ и Грейсън се засмя.-Ти пък какво се смееш?
-Нищо. Просто преувеличаваш. Нямаше те пет месеца, а за една седмица омрънка света.-каза Грейсън.
-Ще те видим, когато Нат замине.-измърморих и се съсредоточих върху пътя.

След половин час бяхме на летището. Паркирах колата и слязохме. Отидох до багажника и извадих букета и шоколада. Отидохме пред входа на летището и зачакахме. Няма ли да излезе вече? Искам да я прегърна и да не я пусна. Потропвахм нервно с крак и постоянно се оглеждах за нея. Погледът ми попадна на фигурата ѝ. Засякохме си погледите и тя се усмихна. Ах, тази усмивка...как ми липсваше. Тя се затича към мен и след малко я усетих в прегръдките си. Усетих аромата ѝ и вдишах дълбоко от него. Казах ли, че ми липсваше?

-Най-накрая си при мен.-казах в прегръдката. Ние се отделихме и тя се засмя.
-Толкова ми липсваше.-каза тя и ме целуна. Тези устни... мога да умра за тях. Отделихме се от сладката целувка и ѝ подадох букета. Тя го взе и се усмихна.-Благодаря ти, много е красив.-прегърна ме отново. Нат се изкашля леко и ние я погледнахме.
-Ние също сме тук. Само да кажа.-обади се тя и Али се засмя. Отиде при Нат и я прегърна.
-И вие ми липсвахте.-каза Али и прегърна Грейсън.-Нося ви подаръци.
-Подаръци?-изпищя Нат.
-Мхм...-кимна Али и Нат я прегърна.-Хайде да се прибираме, ще ви ги дам вкъщи.

Тръгнахме към колата и аз взех куфара на Алисън. Хванах я за ръка и преплетох пръстите ни. Оставих куфара ѝ в багажника и се качихме в колата. Потеглих към вкъщи и отново хванах ръката на Али.

Половин час по-късно, бяхме в хола и Али ни раздаваше подаръците. Беше ни взела по едно сувенирче и на Нат обеци от Swarovski, а нас с Грейсън часовници. След като приключи с раздаването седна отново на дивана, но аз я издърпах в скута си.

-Повече не го оставяй сам. Не ни остави с Грейсън насаме.-обади се Нат и Али се засмя. Аз я погледнах лошо, а тя ми се изплези.
-Зейн, защо си им досаждал?-попита Али и ме погледна.
-Не съм им досаждал. Можеха да ме изгонят по всяко време.-оправдах се.
-Да бе. Ти си като трън в гащите.-извъртя очи Нат.-Но пак те обичам.
-Добре, повече няма да ви притеснявам. Няма да ме видите близките 2 седмици.-казах аз и те се засмяха.
-Не знам за другите, но аз наистина няма да те видя в близката една седмица.-каза Нат и всички я погледнахме объркано.
-Как така?-попитах.
-Утре заминавам за Ню Йорк.-отговори просто тя.
-Какво?-извика Грейсън.
-Заминавам за Ню Йорк. Утре.-повотори Нат бавно.
-Това го разбрах, но... защо?-попита Грейсън все още объркан.
-Грейсън аз какво работя?-попита го Нат.
-Не знам, да психясваш всеки ден?-отговори Грейсън и Нат го погледна лошо.
-Ще ходя да записвам сцена от новия филм, идиот.-обясни му тя.
-А защо аз не знам?-попита той.-Аз съм никой в тази къща. Винаги не ми казваш какво се случва. Аз какво съм? Картоф?
-Ами ако не се оплаквахте постоянно, можеше да ви кажа. Забравила съм. Какво се ядосваш? Аа, я по-спокойно.-каза Нат.
-Аз какво ще правя без теб една седмица?
-Ще досаждаш на Зейн и Алисън.-отговори Нат и ние се засмяхме.-Хайде да тръгваме, че багаж ме чака.-каза Нат и стана от дивана. Ние ги изпратихме до вратата и се върнахме в хола. Настанихме се отново на дивана и прегърнах Алисън.

-Гладна ли си?-попитах.
-Не, изморена съм.-измърмори тя и се сгуши още в мен. Аз я целунах по челото и тя ме погледна. Целуна ме по устните и... задълбочи целувката. Това ми харесва...
Премести се върху мен и бавно свали тениската ми. Нейната последва същия пример след малко дрехите ни се намираха на земята.