Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

47

Гледна точка на Грейсън

Нат заминава за Ню Йорк днес. Тъжно ми е. Какво ще правя без нея една седмица? Ще умра от скука. С кой ще гледам детски и ще се дразня сега? Кой ще ме командва? Сега разбирам Зейн. Ех, поне те ще са тук. Ще досаждам на тях. Мой ред е.

Алармата на Нат звънна в 4 часа сутринта. Какво по дяволите? 4 часа? Толкова рано? Отворих очи и видях, че Нат я нямаше в леглото. Тази жена няма търпение да замине. Явно няма да ѝ липсвам много. Изправих се от леглото и отидох в банята. Видях Нат да си мие зъбите и аз си взех четката за зъби. Сложих си паста и започнах да си мия зъбите. След малко бяхме готови и излязохме от банята. Нат започна да се оправя, а аз отидох до кухнята, за да сложа на Лео да яде. Върнах се в стаята и се облякох. Седнах на леглото, докато чакам Нат да се приготви.

-Ще ми липсваш.-въздъхнах тъжно. Нат се обърна към мен и се усмихна.
-Оо, и ти ще ми липсваш. Ще си говорим всеки ден.-каза тя и отново се обърна към огледалото, за да си сложи спирала или там каквото си слага на очите.
-Какво ще правя без теб една седмица?-попитах.
-Не ставай като Зейн. Ще живееш, какво друго може да правиш?-видях я как извъртя очи.-А и ти забранявам да излизаш по барове и дискотеки докато ме няма. Без алкохол и момичета.-нареди Нат.
-Мислиш си, че бих излязал без теб да се забавлявам?-попитах и повдигнах вежди.
-Ами знам ли те? Аз да си кажа, пък...-каза Нат и си сложи червило. Прибра гримовете си в куфара и се напръска с парфюм.-Готова съм. Хайде да тръгваме.

Взех куфара ѝ и излязохме от апартамента. Качихме се в асансьора и слязохме долу в паркинга. Оставих куфара в багажника и се качихме в колата. Запалих и потеглих към летището. Изобщо не искам да я оставям на летището. Като знам, че в сценария сигурно ще има целувка и направо ми иде да обърна колата. Кой знае актьорът сигурно ще е някой супер секси и ще ѝ текнат лигите. Ще се влюби в него и няма да иска да се омъжи за мен. Аз ще се депресирам и ще се хвърля през прозореца.

Изгоних тези мисли от главата си и се опитах да мисля позитивно. Хайде, Грейсън! Успокой се! Тя няма да те остави. Ти си умен, хубав, секси мъж, който може да готви. Няма да ме остави, нали?

-За какво си се умислил така?-попита Нат и разтърсих глава.
-Ъ... за нищо. Глупости.-отговорих.
-Аха...-измърмори тя.

Пристигнахме на летището и паркирах колата. Слязохме и взех куфара ѝ от багажника. Влязохме в летището и изчакахме докато стане време до полета. Алисън и Зейн се появиха от някъде. Те пък какво правят тук? Нат и Алисън се прегърнаха.