Неочакван обрат

11. Парти с преспиване

Днес госпожата по география раздаваше теми за проекти, които трябва да направим през събота и неделя. Седях до Джаксън, който не обели дума целия час и когато звънеца би, го хванах през междучасието.

– Хей страннико. - пошегувах се аз и той се усмихна - Какво ти е?

– Виж Алекс, съжалявам за вчера. Не знаех, че Итън ти е приятел. Просто си имахме малък спор и не се стърпях.

– Спорове не се решават с бой. Но ти прощавам, стига да не правиш повече така. - доближих се по-близо до него и му прошепнах в ухото - Да си призная, той си го заслужаваше. - двамата се засмяхме и тръгнахме заедно по коридорите.

– Е, относно проекта. Може да наминеш до нас след училище и... 

– Бих искала, но не мога. Обещах на Тони, че ще прекарам следобеда у тях. Но съм свободна цяла събота и неделя. - спрях пред стаята по математика.

– Добре, значи да те очаквам тогава? - аз поклатих глава и влязох в стаята. Огледах се за два празни чина един до друг, за да седна до Джаксън, но не видях.

– Хей Сара, може ли да се разменим, за да седнем заедно? - пита Джаксън посочвайки ме.

– Джаксън, единственото празно място е до очилаткото. Колкото и да искам да се съглася... - каза и поклати глава отрицателно.

– Няма проблем. - потупах Джаксън по рамото и седнах до момчето с очилата, а Джаксън седна до Сара. Часът започна и аз се опитах да схвана какво ми обяснява госпожата, но не успях. Изтриха дъската на няколко пъти и се наложи да препиша от момчето до мен, което ме изгледа лошо на няколко пъти.

– Какво ти е станало с ръката? - пита изведнъж той и аз го погледнах странно, защото ръкава ми покриваше цялата кожа.

– Ъммм... Нищо? - отговорих объркано и си скрих ръката под чина. Звънеца би и аз се изнизах бързо към столовата. Имах много странна сутрин и имах опасението, че чели ми ден ще е такъв и не бях много далеч от истината. Не видях Итън през целия ден, а докато вървяхме към дома на Тони, Зейн не ни се изпречи на пътя нито веднъж.

– Необичайно тиха си. - отбеляза Тони като престъпихме входната врата.

– Притеснявам се, че ако проговоря, Зейн ще се появи от някъде и ще ми съсипе деня. - признах аз и тръгнахме по стълбите нагоре.