Завинаги заедно

Част 17

ЕМА

- ТИ СИ КАКВО? - казах аз

- Ема виж. Аз.... - каза Антоан и не знаеше какво да каже.

- ТИ? ТИ КАКВО? - казах и се изправих ряско.

- Ема виж ами знам, че това е много лошо - каза той

- АМИ ЛОШО Е, МАМКА МУ - казах.

И тръгнах към стаята си.

- Ема? - викна Антоан след мен.

Влязох в стаята си и заключих. Седнах на леглото и не знаех какво де правя. След това което се случи вчера.
Няма как да не му повярвам.

- Ема? - чух Антоан опита се да отвори вратата но видая, че е заключено. - Ема отвори вратата.

- МАХАЙ СЕ - извиках аз.

Отпуснах се на леглото и гледах тавана. Чух накакво шептене в коридора. Една врата се отвори и затвори. Някой почука на вратата. Не одвърнах. Пак се почука. После пак и пак, и пак, и пак. Накрая се изнервих станах и отворих.

- Какво ис..... - казах докато отварях вретата.

Но Сергей ме грабна и ме метна на рамо. Сергей затвори и заключи вратата. Матна ме на леглото. Извади одялото от гърдероба. Легна до мен зави ни обърна ме с гръб към него и ме предърпа към него, и ме пригърна през кръста силно.

- Какво правиш? - прошепнах

- Прегръщам те - каза Сергей

- Защо? - попитах аз

- Не може ли? - попита той

- Не. Не може - казах аз

- Еми... Не ме интарва аз искам. Като не ти харесва. Махни се - каза той

Опитах се да се измъкна. Но не можах.

- Ами не мога. Посни ме - казах аз

- Няма - прошепна до ухото ми

- Зощо? - попитах едва едва. ( дали ме е чуе)

- Защото не искам. - каза той пак до ухото ми

- Държиш се като малко дете - казах аз

Той бе обърна към него и пак ме прегърна.

- Така ли бе како? - каза той

Не се здържах и се засмях. Той махна косата която беше паднала на лицето ми. Видях го как се беше ухилил. Сложих ръка на лицето му. Той допря чело до моето. Отдръпна се от него.

- Разкажи ми - казах

Сложих глава под бръдичката му и го прегърнах. Той целуна клавата ми и си слижи брадичкана на главата ми.

- Какво да ти разкажа? Брат ти трябва да ти разкаже - каза Сергей

- Добре. - казах и го стиснах по силно.

Той повдигна главата ми за да ме погледне в очите. Аз го целунах, а той ми одвърна.

- Как се запознахте? - попитах

Той легна по гръб. Аз го целунах по вратът и сложих глава на рамото му.

Катърина

Антоан тръгна след Ема. Димитрий и Сергей също. Аз и Нина гледахме в една точка. След малко дойде Антоан и Димитрий. Димитрий седна до мене. Аз не мърдах бях като статуя.
След известно време.

- Катърина? - каза Димитрий и се протегна към мен.

Но аз се дръпнах, станах и тръгнах към стаята за гости. Чух стъпки зад мен погледнах зад рамо и видях Димитрий. Той бързаше да ме хване. Затичах се влязох в стаята и затръшнах вратата пред лицето му.

- Какво правиш Катърина? - попита след като влезе Димитрий

Не му обърнах внимание. Седнах на леглото.

- Катърина? - аз пак не одговорих - Катърина виж. Братовчет ти.... - прекъснахте го

- МЛЪКНИ. НЕ МИ ГОВОРИ. ТОВА НЕ Е КАТО "КУПИХ СИ КОЛА БЕЗ ДА КАЖА" - станах и го извиках на среща му

- ТИВА Е ПРЕКАЛЕНО СЕРИОЗНО. ЗАБОГА ТОЙ Е МАФИОТ. КАК МОЖЕ ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ТОВА Е НЕЩО НОРМАЛНО - продължих да викам

Нина

Бях в шок. Антоан е мафиот. Живота ми се обърна на 270-градоса. Катърина излезе след нея тръгна Димитрий. Останах сама в стаята с Антоан. Мафиота Крус. Мафиота Антоан Крус. Антоан клекта пред мен. Помилва бузата ми. Претиснах лице в ръката му и сълзите ми тръгнаха.

- Защо? Защо не ми каза? - казах едва едва

- Извинява. Трябваше да ти кажа. Не трябваше да разбираш така. Обичам те. - каза той и тръгна да ме целува. Аз го спрях малко преди да ме целуне. Гледахме се в очите.

- И аз те обичам. Но не съм съгласна с това което правиш. - казах.

Целунах го колкото силно можах. Той ме вдигна и ме занесе в стаята. Остави ме до леглото завихме се и се прегърнахме. Стояхме така прегърбати и си давахме няколко целувки.