13. Магическите мъфини

181 12 3
                                    

Влязох в училище и тръгнах към кабинета по география възможно най-бързо, защото вече закъснявах, но изведнъж видях Итън и той се запъти към мен.

– Как се чувстваш? - пита той и аз вдигнах рамене.

– Добре всъщност. С изключение на това, че не помня почти нищо след като Зейн отпраши към града. Което ми напомня, притеснявам се за Джаксън. - признах.

– Алекс! За малко не умря заради него! 

– Знам, но той едва ли е знаел! Няма как да е знаел... - наведох глава - Само ми обещай, че Зейн няма да го нарани. По никакъв начин.

– Не мога да обещая това. -Итън скръсти ръце.

– Итън. Моля те. - погледнах го тъжно и той въздъхна.

– Ще видя какво мога да направя, но Алекс, Зейн е сложен човек. Трудно можеш да му промениш плановете. - след тези негови думи влязох в часа по география и всички насочиха поглед към мен, което ме накара да си спомня за проекта.

– Извинете. - казах поглеждайки учителката неловко и седнах на чина до Джаксън.

– Вече се бях притеснил, че ще ме зарежеш сам да се излагам. - пошегува се той и аз се усмихнах.

– Никога. - часът мина бавно, освен когато си представяхме проекта. Не беше никак зле и госпожата беше доста приятно изненадана от нас. Звънеца би и се запътих директно към химията като се сблъсках с Тони на вратата.

– Ти видя ли го? - пита тя с притеснение в гласа и аз я дръпнах на страна от хората.

– Да, но това не е всичко. Вчера Джаксън ми даде една роза, която очевидно е отровна за вампири и ако не бяха Зейн и Итън, сигурно щях да съм мъртва. 

– Значи вече сме с тях? - пита объркана приятелката ми.

– Не. Разбира се, че не. Зейн се е прицелил в Джаксън сега. Твърди, че семейството му са ловци на вампири и се опасявам, че може да му направи нещо.

– Добре... Много информация за 9:30, момиче.  Какво може да направим?

– Вече не знам. - хванах се за главата и госпожата по химия мина покрай мен.

– Алекс, добре ли си? - пита тя и аз я погледнах.

– Не. - излъгах и погледнах към Тони - Вие ми се свят. - приятелката ми кимна и ме хвана за ръцете.

– Ще я заведа до сестрата. - каза Тони и госпожата кимна влизайки в стаята заедно със звънеца. Коридора се изпразни и Тони ме пусна - Какъв ти е плана? - вдигна вежда тя и сложи ръце на кръста.

Неочакван обратDonde viven las historias. Descúbrelo ahora