Monster - BG Translation (кратък разказ/short story)

чудовище

Диванът. Винаги зад дивана. Под масата. Шкафът под стълбите. Три места за бягане. Три места за скриване.

Всеки път, когато гласовете им се усилваха, бягах до най-близкото скривалище, което можех да намеря, а след това да благодаря на Бог, че съм достатъчно малък, за да мога да се скрия. Тези гласове, които, като че ли се движеха през всеки ъгъл на стаята, сега бяха изчезнали.

Татко. Каза ми да го наричам "господине". Никога татко. Мама. Каза ми да я наричам Хана. Беше толкова красива, когато спеше. Беше толкова красива, когато бе щастлива. Сега двадесет годишното ѝ тяло изглеждаше старо. Бе уморена от безсъние и пияна от прекалено твърдата напитка за крехката ѝ, порцеланова кожа.

След всеки шум, всяка сълза от нейна страна и след всяка празна бутилка от негова, те идваха при мен. Тя, щастлива, че е обърнала неговата злоба към мен. Той, щастлив че е отклонил злобата от себе си. Бях шестгодишен жалък страхливец.

"Господине" - казвах.

Очите ми се обръщаха към Хана с уплашено любопитство.

"Какво съм сторил?"

Наричах го "господине". Наричах я Хана.

Те, в училище ме наричаха Хенри.

Те, в църквата ме наричаха Хенри.

Те, у дома ме нарича Чудовище.

След това ме заключваха в стаята. Малка стая с един прозорец, където думите им казани по-рано, се оформяха в дълги присъди и се увиваха на кръг над главата ми, като тези музикални кутии, които добрите майките слагаха на креватчетата на децата им. Намразих стаята си. Мразех тъмното. Те го знаеха и ме заключваха, защото се наслаждаваха на това. Заключваха ме където можеха.

Скъпи читателю, моля, когато някога сте били шестгодишно дете, спомнете си какво е било да легнете в леглото и да си представете, че нещо пулсира по силен начин под него. Не забравяйте за ръката, която се движеше над лицето ви, след като си затваряхте очите. Не забравяйте, за силно дишане, което се намираше около отворения ви прозорец.

Създанията. Това бе малкото момиченце, което пълзеше към вас през нощта, с коса висяща около врата и изпънати пръсти. За едно дете това е ужасно. За възрастните това е спомен, който почти е изчезнал.

Двадесет години по-късно.

Не разбирах любовта. Не разбрах човешката връзка. Разбирах само времето: променящо се постоянно. Разбирах промяната. Не разбирах сигурността или каквато и да е друга емоция, било то любов или омраза.

Това бе втората ми година в колежа. Стараех се да бъда писател. Не вярвах в хората. Отивах в апартамента ми, сядах на малкото ми бюро, което бях купил от гараж и прекарвах часове с книгите ми, документите ми и бутилка алкохол. После денят приключваше и се приготвях за следващия.

Спях със светлините.

Винаги.

Не исках много неща, но от време на време, въпреки че мразех да призная, исках да почувствам тази популярна емоция, за която бях чел в толкова много книги: любовта. Страхувах се да си го призная. Бях уплашен да имам чувства към друг човек.

Нещата се случиха.

Докато отивах към апартамента, видях момиче в червен пуловер. Спрях я и я попитах дали знае къде се намира улица "Ребека". Тя ме погледна по смешен начин, спря и се обърна с гръб към мен. Ръцете ми докоснаха раменете й, а устните ми - врата й. Твърди пръсти, твърди ръце. Нежната й коса, тънките ѝ глезени.

Избягах, оставяйки момичето с бялата кожа, крещящо, с виолетовите рани, скрити под пуловера и полата й.

Бях роден от стъкло, но сега чувствах само апатия. Никакви съжаления, но все пак тази тежка човешка болка бе там напомняща, че съм извършил нещо лошо.

Върнах се в апартамента. Включих всички светлини и отворих прозореца. Нощта беше спокойна и красива. Вятърът донесе дузина мухи. Те не ме притесняваха, както повечето жители. Те донесоха светлина и компания и аз ги обичах с цялото си сърце. Счупих бутилката и излях течността керосин* във ваната. Малки парчета от порцелана се смесваха с водата, която сега се изливаше от кранчето. Добавих керосина, който държах под мивката, за да използвам като денатурант** за алкохола.

Може би щеше да има същия ефект и с мен...

КРАЙ

*керосин - запалима въглеводородна течност. Нарича се още газ за горене, газ за осветление или просто газ. Керосинът се използва като гориво за осветление (газена лампа ).

**денатурант - вредно или неприятно на вкус вещество, което добави ли се в алкохол, последния става негоден за използване.