It always makes sense

Партито

Алармата звънна,а аз едва не паднах от леглото.Трябва да сменя тази мелодия.Взех телефона си за да видя дали Ейдриън ми е писал,но забелязах,че съм се успала и закъснявам за уроците.Оправих се за 10 минути,закусих набързо и тръгнах.По пътя се сетих за Ейдриън.Реших да му се обадя за щастие ми вдигна.
-Добро утро,бисквитке!-каза радостно.
-Добро утро и на теб как може да си толкова радостен толкова рано сутрин-попитах го сънено.
-Как може да не съм нали знаеш какъв ден е днес?
-Ъъъ,какъв ден е.....
-Мегън сериозно ли?Днес е партито на Кристин.
-Съжалявам Еди,но съвсем бях забравила за това.Знам,че е важно за теб,но трябва ли да идвам все пак тя дори не ме е поканила.
-Няма да те оставя сама вкъщи да си мислиш за знаеш кой....
-Благодаря,че се грижиш за мен,но изобщо не мисля за Итън.
-Повтаряш го от месеци.
-Знам,трябва да затварям Еди след като свърша с уроците ще ти се обадя.
-Добре,бисквитке.

От месеци не спирах да мисля за Итън и за това,че постоянно ме отбягва.Въпреки,че изобщо не харесвам Кристин може би трябваше да отида на партито все пак ще се разсея малко.
Учудващо уроците по танци минаха доста бързо.Почти през цялото време си говорихме с Райли тя е от хората които харесвам,а те са прекалено малко.
Оказа се,че и тя ще бъде на партито,явно Кристин е поканила цялото училище освен мен разбира се.
Обадих се на Еди и той каза,че ще дойде да ме вземе.Както винаги закъсня с цели 30 минути.
-Хей-каза той с усмивка.
-Здравей,другия път ако искаш може да дойдеш да ме вземеш в 7 вечерта.
-Ех,както винаги злобна-засмя се
-Все едно не ме познаваш-аз също се засмях.
-Къде отива ме сега?
-Ами след като ще ме замъкнеш на онова парти с теб значи ще ме заведеш в мола-усмихнах се
-Освен злобна и хитра при това.Добре нека отидем в мола.

Загубихме 2 часа в мола докато си избера рокля,но най-накрая усмяхме.Ейдриън ме закара до нас и каза,че ще дойде в 8 да ме вземе.Имах само 3 часа да се оправя,а бях толкова изморена.
Изкъпах се накъдрих косата си,облякох се и се гримирах.За разлика от Еди аз никога не закъснявам.За моя изненада той дойде точно в 8.
-Не мога да повярвам,че не закъсня-засмях се.
-Аз съм непредсказуем,бисквитке-намигна ми той.
-Е, нека тръгнем към ”невероятното” парти.
-Ще се забавляваш все пак и Райли ще е там.
-Да,така е.

Неусетих как мина времето,но вече бяхме пред къщата на Кристин.Около къщата беше претъпкано от коли явно найстина е поканила цялото училище.
Влезнахме вътре имаше толкова много хора явно никой не ни забеляза.И по-добре.И в този момент някой изкрещя:
-Мегън,толкова се радвам да те видя,не предполагах,че ще дойдеш.
-И аз така Кристин,всъщност Еди ме довлече защото никой не ми беше изпратил покана-заядох се с нея.
-Толкова съжалявам мислех,че се е изпратила-усмихна се тя.
- Няма нищо,аз ще отида да потърся Райли.

Щом се държа толкова добре с мен явно беше пияна,толкова исках да я ударя,но няма да се ядосвам все пак съм дошла да се забавлявам.Най-накрая успях да намеря Райли.
-Хей,Мегън толкова си красива-каза тя.
-Благодаря,ти също Райли.
-Къде е Ейдриън?
-Не знам изгубих го някъде.
-Мисля,че го видях някъде около Итън.
-Около кой?-казах доста изненадано.
-Около Итън и той е тук.Ти не знаеше ли?
-Не,но ако знаех нямаше да дойда.
Ще отида да потърся Еди после ще се видим.

Не мога да повярвам,че Итън е тук, какво ще правя?Цяла година ме избягва,а аз се опитвам да го заговоря.А сега и Еди не мога да намеря.По-зле не може да стане.В този момент се блъснах в някой,който разля напитката си по новата ми рокля.Всички започнаха да се смеят включително и Итън.Отнякъде се появи Еди и се разкрещя:
-Какво гледате всички, работа нямате ли си?Хайде Мегън ела с мен.

Еди ми помогна да се изсуша.Благодарих му за това,че винаги е до мен и ми помага.Прегърнахме се и слезнахме долу.Той благодари на Кристин,че го е поканила и се качихме в колата.
-Как си-попитаме той.
-По-добре от одеве,но никога няма да забравя  как Итън ми се подигравеше.
-Бисквитке,той не те заслужа и не е за теб знаеш го нали.
-Да знам,но....-Еди ме прекъсна.
-Но няма да спреш да го харесваш знам,знам.
-Нека сменим темата става ли?-попитах.
-Да разбира се.

След 15 минути вече бяхме пред нас.Казахме си чао с Еди.Аз се преоблякох и си легнах.Деня беше ужасен надявам се следващия да е по-хубав,но се съмнявам.