Неочакван обрат

16. Хелоуин

Събудих се на следващия ден отпочинала. Вече не усещах нуждата да спя по 24 часа на денонощие. Следващите две седмици минаха много по-спокойно имайки предвид, че нямаше пълнолуния, новолуния или атаки на все още неизвестни за нас ловци. С Итън не си говорихме. Само си разменяхме по някой друг поглед като се видим в коридорите. Той продължаваше да ме дразни в часовете, особено в тези по испански, но за щастие, по физическо е част от футболния отбор и е твърде зает в играта, за да ми досажда. Доколкото за Зейн, той не се бе появявал от доста време. Да, понякога го виждах на центъра или до училище, но не беше като това да не е нормално. Вече не ме преследваше и не се опитваше да ми втълпи, че родата на Джаксън са ловци на вампири. Не знам какво го беше разубедило от идеята му, но бях щастлива. Дойде края на октомври, а с него и Хелоуин. Вървях по коридорите, като в мен се блъсна Ким.

– Алекс! - извика тя радостно и ме прегърна.

– Хей Ким. Какво става? - питах объркана понеже имаме буквално един час заедно и той е рисуване.

– Джаксън Морис прави супер яко хелоуинко парти днес, но е само за поканени. Има ли как да ме споменеш пред него? Много искам да отида. - каза тя почти на един дъх и аз се засмях леко.

– Добре. Нямаш грижи. Даже ако искаш вземи моята покана. - предложих аз.

– Как така? Ти няма ли да дойдеш?! - пита тя изненадана и аз поклатих глава.

– Обожавам хелоуин, но не и партита. - обясних и Джаксън застана до мен.

– Като говорим за парти, Купър, каня те на моето хелоуинско парти и не приемам "НЕ" за отговор. - каза той навирайки ми една покана в лицето.

– Не благодаря Джаксън. Но ако искаш покани Ким. Тя е супер готина и обожава партита. - казах и тя се усмихна широко насреща ми.

– Може... - каза той подавайки и една покана, но бързо я дръпна обратно към себе си - ...Но само ако ти дойдеш. - в този момент големите очи на Ким се впериха в мен умоляващо и аз наведох глава.

– Добре! Но само защото обичам Хелоуин! - казах аз и той се усмихна.

– Както кажеш. - обърна се към Ким и и подаде една покана - Ела в костюм. Оу и ако искаш доведи приятел. - след това ми даде покана и на мен и влезе в класната стая.

– Благодаря Алекс! - пропя момичето и тръгна по коридора. Аз се запътих към стаята по рисуване. Първите часове минаха, както и обяда. Срещнах Тони на излизане от училище през голямото междучасие и я прегърнах.