Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

56

След като Зейн излезе някъде вчера, не съм излизала от стаята. Само отидох до банята и си взех душ, след това си легнах. Не знам кога се е прибрал и какво е правил, но мислих доста над нещата, които се случиха. Той ми няма доверие и това наистина много ме изнервя. Аз му имам достатъчно доверие и знам, че не би ме оставил заради някаква негова приятелка. Колко още трябва да му доказвам любовта си, за да разбере, че няма да го оставя за нищо на света?

Най-накрая събрах смелост да изляза от стаята и да се срещна с него. Трябва да поговорим като нормалните хора, а не да си викаме. Излязох от стаята и слязох по стълбите. Влязох в хола и го видях да спи на дивана. Явно снощи е спал на дивана и то без възглавница или одеало. Взех едно одеало и го завих. Той се размърда леко и отвори очи. Аз му се усмихнах леко и той се изправи.

-Защо си спал на дивана?-попитах го.
-Ами може би защото ти се беше заключила в стаята.-отговори очевидно той. Ако ще се дразним още от сега, по-добре да не си говорим.
-Можеше да си легнеш в друга стая.-казах му.
-Какво ти пука? Все пак съм идиот и не се сетих.-погледна ме, а аз извърнах поглед.
-Знаеш, че не го мислех.-казах тихо.
-Вече не знам какво мислиш за мен. Както и да е, имам работа. А и не искам да ти се пречкам.-стана от дивана и облече тениската си.
-Къде отиваш? Трябва да поговорим.-попитах го.
-Нали искаше да си сама? Оставям те да си помислиш.-отговори той и започва да ме изнервя.
-Зейн, спри да се правиш на интересен. Искам да поговорим нормално, а ти се заяждаш.-повиших леко тон.
-За какво да говорим по-точно? За това, че италианчето не е виновно за нищо и аз си измислям поводи да те злепоставя пред колегите ти ли? Толкова глупава ли трябва да си, за да не забележиш как те зяпа?-попита той. Изсмях се сухо и скръстих ръце.
-Държиш се като пълен идиот.-присвих очи.
-Това вече ми го каза! След като съм идиот, защо все още си с мен?-попита той и повдигна вежди. Сериозно ли ми задава този въпрос?
-Сериозно ли ме питаш това?-попитах.
-Да! Защо си с мен, след като съм идиот?-повтори въпроса си.
-Ами може би не трябва да съм с теб.-казах и излязох навън. Защо прави нещата толкова трудни?

Започнах да вървя по алеата и отидох в близкия парк. Трябва да помисля върху всичко, което си казахме и се случи.

Гледна точка на Зейн

Не мога да повярвам, че каза това. Наистина ли мисли, че не трябва да е с мен. Защо по дяволите се държах така с нея? Тя искаше да поговорим, а аз се държах като пълен задник. Вместо да подобря нещата, аз ги влушавам. Мамка му, ще я изгубя заради тъпото ми его. Трябва да поговоря с някой.

Взех ключовете за колата си и излязох от къщата. Качих се в колата и потеглих към апартамента на Нат и Грейсън. Трябва ми добър съвет как да оправя нещата. След няколко минути спрях пред сградата. Слязох от колата и я заключих. Влязох в сградата и се качих на тяхния етаж. Звъннах на звънеца и почти веднага Нат ми отвори. Гледаше ме доста заплашително. Дали Алисън ѝ е споменала нещо? Влязох вътре и седнах на дивана. Нат седна бавно до мен и не спираше да ме гледа презрително. Плаши ме.

-Зейн? Каква изненада. Какво правиш тук?-попита Нат.
-Ами... Грейсън тук ли е?-попитах.
-Не, отиде да ми купи нещо сладко. Кажи защо си тук?
-Дойдох за съвет.-казах и тя кимна бавно.
-Съвет как да се оправиш с Алисън, нали?-попита тя. Мамка му, казала ѝ е.
-Даа, от къде знаеш?-попитах.
-Алисън ми е сестра. Мислиш, че нямаше да разбера ли, идиот?-извика тя. Ахх, тъпанчетата ми.-Как може да я питаш защо е с теб? Човек, наистина кога ще спреш да се държиш като задник?-попита.
-Знам, че се държа като задник и точно за това съм тук. Какво да правя?
-Ами, като за начало купи шибания пръстен и ѝ предложи.-извика тя.
-Тя ми е сърдита, едва ли ще приеме.-казах и Нат извъртя очи.
-Зейн, слушай ме много вниманетелно. Купи пръстен и ѝ предложи. Иначе наистина ще те пъхна в пералнята.-каза бавно Нат.
-Всъщност...-почесах се зад врата.-Аз вече съм купил пръстен.-казах тихо.
-Какво!?-извика Нат.-Аз защо не знам?
-Ами с Грейсън го криехме. Не исках никой да знае преди да съм се решил.-обясних.
-Мамка му, Зейн! Предложи ѝ!-подскочи Нат.
-Как да го направя?-попитах.
-Падаш ѝ на коляно и казваш "Ще се омъжиш ли за мен?", тя ще изпищи и ще каже "Да", след това ще ѝ сложиш пръстена, тя ще се разплаче, аз ще се разплача, ще я вдигнеш на ръце и ще я завъртиш, след това ще я целунеш и прегърнеш. Просто е.-отговори Нат.
-Не е толкова лесно.-казах.
-Хайде, Зейн, не бъди страхливец. Нали искаш Алисън да е само твоя? Когато ѝ сложиш пръстена на ръката, тогава ще бъде само твоя.-каза Нат.
-Може би си права.-издишах.
-Миличък, аз винаги съм права.-поклати глава Нат.