Неочакван обрат

18. Кърваво предупреждение

Събудих се в 10 страшно уморена от вчерашния ден. Не знаех дали върбинката още ми действа, но силно се съмнявах след количеството кръв, което бях изпила. На звънеца се позвъня и аз веднага усетих, че е Тони. Спуснах се с вампирска скорост и отворих вратата преди сестра ми да го е направила. Направих и знак да се качи в стаята си и помахах на Тони. Тя ме прегърна успокоително и аз се усмихнах.

– Хей... - поздравих я - Не те очаквах днес. Събота е.

– Знам, но Алекс... - започна тя.

– Шштт. - сложих си пръста на устните и посочих тавана. Заедно се качихме в стаята ми и аз затворих вратата - Та, какво казваше?

– Вярно. Алекс какво се случи с теб вчера? Итън ми каза, че си със Зейн и че някой те е отровил на партито. - каза тя и аз се преоблякох от пижамата ми в черни дънки с висока талия, бяла тениска на черни духчета и бели маратонки с високи платформи. 

– Ами донякъде беше това. - седнах на тоалетката си и си сресах косата - С изключение на факта, че Зейн ме заряза... Не, на практика ме заключи в дома си и аз почти премрях от глад. - обясних сплитайки си косата на странична рибена кост.

– Как така те е заключил? Защо просто не излезе през прозореца? - пита Тони объркано и аз си сложих спирала и хайлайтър.

– Тони, какво знаеш за вампирите? - питах и я погледнах с любопитство.

– Ами не много. Смисъл, повечето неща са митове и легенди. Не знам кои от тях са верни. - обясни тя.

– Да. Но нали знаеш как уж вампирите изгарят на слънце и бля бля бля? - питах и тя наклони глава - Е, това е истина. 

– Но как? 

– Зейн ми даде този гердан деня, в който ме ухапа. Итън го обясни на партито... - тя кимна продължително с глава - ...на което ти се напи и не помниш нищо.

– Само знам, че брат ми ме прибра у нас и баща ми така и не разбра за цялата ситуация. 

– Да... За това, съжалявам, че те оставихме на верандата. Мислех, че не мога да вляза без покана...

– А можеш ли? 

– Ще ти разкажа друг път. - обещах - Както и да е, та Зейн ми взе гердана и практически ме заключи в къщата, защото всеки път когато доближавах слънчева светлина, кожата ми направо гореше. - разказах.