21. Нормален ден?

150 10 5
                                    

Седях на стола от няколко минути и гледах Зейн настоятелно в очите, очаквайки го да проговори най-сетне.

– Е? - настоях и той поклати глава - Хубаво тогава. Джаксън ли беше? - лицето му остана неутрално - Родителите му? Някакви ловци на вампири? - физиономията му си стоеше една и съща - Други вампири?

– Алекс, защо не се откажеш и не се върнеш в училище? Междучасието ти почти свърши. - съобщи той и аз си погледнах часовника на телефона. Изръмжах леко и станах.

– Имаш късмет, че имам испански и че теста ми е в петък. - казах и напуснах стаята му. Отидох в кухнята и извадих един термос от раницата ми. Излях чая, който майка ми ми беше приготвила, в мивката и го напълних до горе с кръв.

– Кога ще спреш да ми крадеш от запасите? - оплака се Зейн от другата стая и аз се подсмихнах.

– Когато ми кажеш кой те атакува! - пошегувах се, затворих термоса и тръгнах към училище. Като стигнах пред входа Тони ми звънна и аз се огледах, търсейки я около мен, след което вдигнах.

– Къде беше? - пита тя от другата линия.

– При Зейн. - съобщих и влязох в сградата. Видях Тони с Итън при шкафчетата и и затворих.

– Как можа да ме зарежеш с него на обяд? - пита тя посочвайки Итън и той и бутна ръката.

– Хей. И ти не си най-страхотната компания. - защити се той след което ме погледна и направи физиономия - Кръв?

– Зейн пак криеше неща от мен и не се сдържах да не го обера. - подсмихнах се и отпих от термоса.

– Отвратителна си. - каза Тони преструвайки се, че ще повърне и аз я бутнах леко по рамото.

– Хайде да вървим в час преди госпожа Родригез да ни се скара. - подкани ме Итън и аз прегърнах Тони след, което тръгнахме към стаята по испански - Та, как е той?

– Нищо му няма. След като върбинката излезе от тялото му аз лично ще го убия. - казах несериозно.

– Ако имаш такива намерения, моя съвет е да действаш сега докато е слаб. - съобщи Итън и аз го погледнах с усмивка. Двамата влязохме в испанския и целия клас, заедно с госпожата се обърнаха към нас.

– Ако се извиним на испански, ще ни извините ли закъснението? - пробвах се аз и госпожата кимна - Siento el retraso. - пробвах се и госпожата се усмихна.

Неочакван обратDonde viven las historias. Descúbrelo ahora