Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

34. Гранд Финал част 2

Вие избрахте да изчакате и да видите, кой ви е писал.

→  →  →  ↓

Оставаха около 5 минути, а аз се въртях в стаята ми, все още двоумяща се. Да сляза ли и да тръгна сама? Но ако е Юнги? Искам да съм с него.. Но ако е Сънгмин? ..

Не. Ще изчакам. Ще изчакам и ако е Сънгмин, просто ще му кажа, че няма да пътувам с него и ще го отпратя. Ето, проблема е решен..., нали?

Обух се, взех си чантичката и излязох от апартамента ми.

- Пожелай ми късмет, пухчо. - пратих въздушна целувка на кучето ми, което се беше излегнало на креватчето си и ме гледаше тъжно.

Когато излязох навън, пред вратата на входа ми стоеше много познато лице и определено не очакван човек.

- Какво правиш тук? И уау страхотен костюм. - момчето пред мен ми се усмихна широко и намигна.

- А вие, принцесо, видяхте ли се в огледалото? Изглеждаш зашеметяващо! - младежа хвана ръката ми и я уви около неговата и тръгна към колата, която беше спряна пред нас на улицата. - Не получи ли смс ми?

- Ти ли беше това, Джимин? - момчето ахна и сбръчка вежди.

- Че кой друг ще има такъв хубав телефонен номер? Тцтц. - момчето ми отвори вратата да вляза и аз седнах вътре без да се замисля.

- Но защо си тука? - погледнах объркано Чим, а шофьора отпред се обърна към мен.

- Че защо ли? Ще сме твоите кавалери днес. - заешката усмивка се появи на лицето на шофьора, които ми намигна. Или поне така ми се стори, може да е намигнал и на Джимин.

- Кук?! И ти ли си тук? Но защо? Как? - вече не знаех какво да питам.

- Видяхме какво се случи в сайта ни .. с Юнги .. - очите ми веднага спаднаха надолу. - Не знаем какво се случва, но не можехме да стоим безучастно. Затова сме тук.

- Ти си ни любимката, Т/И! - продума Кук.

- Момчета.. - продумах, но Чим ме прекъсна, поглеждайки телефона си.

- Добре, ще тръгваме ли?

- Благодаря ви .. - погледнах ги мило и кимнах с глава. - Да вървим!

- Oh Yeah! Да ги разбием! - и Кук тръгна с нас в колата към сватбата.