Вече виждах Поли, така се казваше приятелката ми, беше висока 1.65, дълга тъмно руса коса, слаба, дълги крака, добре оформено дупе.
Абе имаше хубаво тяло. Тя също си имаше приятел. Казваше се Мартин. Бяха много сладки двамата.
След като влязохме в полицията се качихме по стълбите, след което застанахме пред врата с табела, която гласеше:
"Жалби"
-Тук сме.-измънках аз...Аз ще вляза и ще обясня всичко, изчакай ме тук, ще съм бърза.-уверих я аз.
-Добре, ще те изчакам.
След около половин час:
Излязох от стаята, видимо доволна. На лицето ми грееше усмивка.
Полицаят ме увери, че ще го намерят и ще го задържат на топло. Аз ще реша дали да подам жалба срещу него.
Поли ме попита какво толкова е станало, че съм толкова щастлива.
-Ще го намерят.
-Това е повече от хубаво.
На излизане от полицията, полицаят с който разговарях, ме догони, за да ми даде телефона, явно съм го забравила.
-Извинете ме, но си забравихте мобилното устройство.
-Ооо, благодаря ви!-благодарих, взех телефона си и с Поли продължихме към апартамента ми.
Минахме покрай сергия, на която продаваха понички.
-Алексс, хайде да си вземем, моля тее.-молеше ме, а аз отказвах.
-Поли, на диета съм, и ти много добре знаеш това.
-Хайде дее, моля тее, само този път.
-Добре де, но само този път. Обещай, че до края на диетата ми, няма да ме молиш повече за нищо сладко.
-Добре де.-каза, гушкайки ме.
След дълго чакане на опашката, най-накрая вече вървяхме към нас.
Бяхме почти до нас.
-Кой филм ще гледаме?
-Не знам, какво ти се гледа?
-Романтика...
-Перфектно, на мен също.
-Ей хайде да гледаме "Титаник"...
-Поли гледали сме го милион пъти. Да не говорим, че ще трябва да минем през магазина за два пакета сухи кърпи.
-Охх, права си, ще решим у нас.
След като се качихме по стълбите и отключих вратата, се запътихме към кухнята, за да оставим поничките.
На плота обаче имаше някаква бележка...
Хей кютита, за да се реванширам, че не качвах редовно, качвам две глави днес. Дано да ви харесат. Каква ли ще е тази бележка? Как мислите вие?
Бичкам ви, чао <3
