Неочакван обрат

26. Забравения уикенд

Слънцето изгря, или поне аз предположих така след като Зейн дойде да събуди мен и Итън.

– Ставай ставай. - каза той с лека усмивка и ми метна една бутилка кръв - Закуска. - съобщи той и хвърли един пакет кръв по Итън. Той се събуди от удара и погледна към Зейн сънливо. Зейн вдигна рамене и ритна всичката върбинка от пода в един от ъглите на стаята, освободи ме от веригите и аз най-накрая можех да се нахраня качествено. Отворих бутилката и я изпих лакомо почти на един дъх.

– Искам още! - казах мятайки празното шише настрани.

– И аз искам! - възмути се другото ми аз, което беше прекарало цялата нощ на леглото до мен и скръсти ръце сърдито.

– Лоши новини, няма да получиш. - отвърна ми Зейн и удари Итън леко зад врата - Хайде. Трябва да върнем принцеса вампир обратно в замъка и - съобщи той качвайки се по стълбите и с Итън се спогледахме и го последвахме. Изведнъж спрях на стълбите и погледнах към леглото.

– Идваш ли? - питах другото ми аз и тя стана мързеливо.

– Няма да пропусна забавата. - отвърна тя и всички заедно тръгнахме през гората към нас. Двата вампира бяха необичайно тихи по време на пътуването, но другото ми аз от друга страна, не спря да говори - Чудя се, колко тайни ще науча за теб като тръгнеш на училище?! - продължаваше да бърбори тя и вече ми наду главата.

– Вече знаеш най-голямата. Вампир съм. - отвърнах и двете момчета ме погледнаха странно - Тя не иска да млъкне! - защитих се аз - Сметнах, че ако и дам поне един отговор ще спре да говори небивалици.

– Сметнала си грешно. - извести ме тя и четиримата продължихме да вървим. Най-накрая стигнахме и аз отворих входната врата внимателно. Влязох в коридора и чух как някой се прокашля зад мен. Обърнах се и видях Зейн и Итън да оглеждат рамката на вратата.

– Итън, Зейн, влезте. - поканих ги и те прекрачиха прага внимателно.

– Алекс? - чух гласа на сестра ми и се обърнах към нея - Алекс! - извика тя щастливо и дотича при мен - Бабо, мамо! Алекс се прибра! - обяви тя и Зейн застана бързо пред нея, хвана я за раменете и я погледна право в очите - Кой си ти? - пита тя объркана.

– Аз съм Зейн, братовчед на Итън и негов настойник. Сестра ти прекара предните няколко дена в нашия дом, защото те се готвиха за тест по история и аз им помагах. Телефона на Алекс умря и тя си беше забравила зарядното, затова нямаше как да се обади, а вие сте забравили, че тя ви каза къде отива преди да тръгне. - каза Зейн все така гледайки я в очите и най-накрая я пусна и се усмихна - Намери майката и бабата и им обясни същото нещо. Увери се, че нямат върбинка. - каза Зейн на Итън и той се качи на втория етаж.