27. Спасения

157 11 5
                                    

Събудих се в леглото ми, но навън вече беше тъмно. Изправих се веднага и видях другото ми аз вперило поглед в мен от тоалетката ми.

Оу, супер! Стана! Най-накрая! - заяви тя - Гаджетата ти имат малко нужда от помощ. Оказа се, че баба ти наистина е куку.

– Какво? - питах объркана и се отвих - Боже мой! Итън и Зейн! Баба ми ги уби!

Не точно. Виждаш ли, ние вампирите, за разлика от вас, хората, умираме трудно. Стик в сърцето, слънчево изгаряне, обезглавяване, глад или предозиране с някоя отровна за нас билка. - обясни тя.

– Какво казваш? Че те са живи? - питах объркана и тя кимна.

Не за дълго, ако не им помогнеш. Баба ти ги държи в стаята си.

– Какво? Защо?

Стига си задавала въпроси и върви! - подкани ме тя и ме задърпа към стаята на баба ми. Отворих вратата и видях Зейн и Итън на пода в ъгъла на стаята, обградени с върбинка.

– Бабо!

– О! Станала си! Прекрасно! - зарадва се тя и ме придърпа напред към тях/

– Не. - казах и едно стръкче върбинка ме опари по ръката. Дръпнах се бързо от нея по рефлекс - Какво им правиш?

– Гоня демоните. - съобщи тя съвсем спокойно и аз набръчках вежди.

Виждаш ли? Луда е. - обади се другото ми аз, което се беше подпряло на вратата и аз я погледнах.

– Бабо, знам, че знаеш за мен. И аз съм вампир. Пусни ги. Не ти мислят зло.

– Скъпа, ти си вампир, но злото е отделено от теб. Виждам я как се кикоти на вратата. - съобщи баба ми и погледна към другото мен.

Чакай, ти ме виждаш? 

– Разбира се, че те виждам! Да не съм луда? - пита баба ми някак обидено и отиде при шкафа си с билки.

– Алекс.. - прокашля се Зейн и аз го погледнах - Не може да го направи! Ако ни отдели от вампирската част, ще настане хаус. - каза немощно той и аз кимнах.

– Бабо, какво ще кажеш да оставиш приятелите ми намира и заедно не ти намерим ново хоби? Много баби обичат да плетат. Какво ще кажеш? - настоях и тя вдигна вежда и ме докосна за секунда с върбинката, но беше достатъчно, за да ме изгори - Приемам го за не.

– Първо да махна злото от тях.

– Но те не са зли.

– Този с тъмната коса. Той те ухапа. Той те превърна в това. - каза тя и започна да реди разни билки.

Неочакван обратDonde viven las historias. Descúbrelo ahora