- Мисля, че дамата беше напълно ясна още първия път, когато ти отказа. Дори и да се повтарям, един джентълмен трябва да знае кога не е искан и да си тръгне. - дълбок глас на момче зад мен заговори.
- Моля те, не си търся проблемите. - тихо и сломено говореше Сънгмин, като пусна ръката ми.
- Тогава се разкарай. - отвърна грубо Юнги.
Нямах смелост да го погледна. Но очите на Сънгмин потърсиха погледа ми. Все едно последно се молеше. Все едно беше готов да се разплаче. Все едно живота му зависеше от това.
Отместих погледа си настрани, защото нямах сила да отговоря с думи. Ако си бях отворила устата, най- вероятно щях да се съглася да танцувам. А сега и като Юнги е тук.. нещата стават много по- сложни.
При реакцията ми, Сънгмин кимна с глава. Погледна още веднъж Юнги, стоящ до мен, и след това мен и заговори тихо и тъжно.
- Явно .. това е сбогом. Няма повече да ме виждате и двамата. След този ден.. вече няма да ме има. Сбогом. - последната дума едва излезе звук от устата му. Така говореше, все едно умираше. Тръпки ме побиха по гърба.
Сънгмин съвсем леко отново се усмихна с тъжна усмивка. Юнги, от своя стана, ме предърпа до себе си и уви ръката си около кръста ми. Това определено ме накара да се изчервя моментално. От тази гледка, вече Сънгмин беше на ръба на сълзите, обърна се и тръгна на някъде и изчезна в тълпата.
Мина може би около минута, от както той си тръгна, но Юнги все още ме държеше до себе си. Сигурно сънувам, мислех си аз.
ESTÁS LEYENDO
Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]
FanficИмаш нужда от кавалер за сватбата на най- добрата ти приятелка, но в живота ти не присъстват мъже. По случайност попадаш на онлайн сайт за мъже "под наем". Защо пък не? История, в която ти избираш как да продължи!