Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

61

Няколко месеца по-късно

През тези няколко месеца не се случи нищо интересно. Поговорих с татко и той каза, че иска да се поправи. Реших да му дам шанс и сега заздравяваме връзката между баща и дъщеря. Държи се доста добре и прие добре, че ще се омъжвам. Мама също много се зарадва и дори се разплака. Посетиха ни няколко пъти със Стивън и обсъждахме сватбата. Със Зейн решихме да се омъжим на 15 юли. Нямам търпение вече за сватбата. Остават по-малко от 3 месеца и всичко ми е много натоварено.

Нат вече беше към края на бременноста си. Оставаха ѝ няколко седмици докато роди и всички бяхме много развълнувани. Освен тя, ужасно е изнервена и се ядосва от най-малкото. Грейсън изглежда толкова щастлив от факта, че скоро ще бъде баща. Зейн не остава по-назад. Държи се като дете и имам чувството, че скоро ще иска и той да стане баща.

В момента бях в магазина на Джони и обсъждахме роклята за сватбата. Джони предложи да ми ушие роклята и той също беше толкова развълнуван, колкото и аз. Зейн беше в студиото и довършваше песните за албума си. Да, точно така. Ще издаде албум и толкова се радвам за него. В последните месеци работи доста върху това и почти няма свободно време. Вечер се прибира късно и е изморен.

-Господи, Али, ще бъдеш като принцеса. Роклята ще ти стои уникално.-обади се Джони и аз се усмихнах. Той ми подаде скицираният модел на роклята и аз го разгледах.
-Джони, уникална е.-казах му.
-За теб най-доброто, сладка! Не мога да повярвам, че след по-малко от 3 месеца ще бъдеш госпожа Малик!-заподскача той и аз се засмях.
-Аз също, толкова е...странно и в същото време прекрасно.
-Ще бъдете семейство, ще си имате дечица и... ахх, ще бъдете толкова щастливи.-изписка Джони.
-Даа, след 3 месеца животът ми ще се промени.-засмях се.
-Още утре започвам да шия роклята ти.-каза той и аз кимнах.
-Ако нямаш време за това, ще си поръчам друга рокля. Не си длъжен да ми я шиеш.-казах му и той поклати глава.
-А, не без такива. Аз ще ушия роклята ти, дори да нямам време. Ако трябва ще затворя магазина и няма да работя, докато не я ушия.-настоя той и аз се засмях.

Поговорихме си и получих съобщение от Нат, че  са в казиното. Сбогувах се с Джони и излязох от мола. Качих се в колата си и потеглих към казиното. По пътя се отбих да заредя колата. Взех си кафе от бензиностанцията и отново потеглих. 15 минути по-късно бях пред казиното. Паркирах колата си слязох. Заключих я и се насочих към входа. Влязох вътре и ги видях да стоят на една от масите. Отидох при тях и ги поздравих. Нат ядеше Макдоналдс и ми се усмихна.

-Как е бъдещето мамче?-попитах и седнах при тях.
-Имам чувството, че ще се пръсна. Няма ли да излиза вече това бебе?-въздиша тя и аз се засмях.
-Спокойно, скъпа, след няколко седмици ти е термина. Издръж още малко, докато нашето момченце реши да се появи.-обади се Грейсън и тя го погледна.
-Колко пъти да ти казвам, че ще бъде момиче?-попита го тя.
-Не знаете ли пола на бебето?-попитах.
-Не, Нат искаше да е изненада.-отговори Грейсън и извъртя очи.
-Ще бъде момиче, казвам ти.-каза тя и той вдигна ръце.
-Добре, де, добре. Ще стане ясно след две седмици.-каза той и се изправи от мястото си.-Отивам да взема нещо за пиене, някой иска ли?-попита той.
-Аз искам сок.-обади се Нат.
-Какъв?
-Няма значение.-каза тя и Грейсън кимна. Той погледна към мен и аз поклатих глава.
-Аз не искам нищо.-казах и той кимна. Отиде да вземе нещата и в този момент Зейн се появи. Аз се усмихнах и станах да го целуна.

-Какво си правите?-попита той и седна до мен.
-Обсъждаме бебето на Нат.-отговорих.
-Ох, нямам търпение да го видя. Ще бъда чичо.-зарадва се Зейн и аз се засмях.
-Ти вземи да направиш едно бебе и на Алисън. Искам да стана леля.-обади се Нат.
-Али, искаш ли?-попита ме Зейн с голяма усмивка.
-Ъм... аз... не знам. Защо не изчакаме сватбата. След това ще го мислим.-отговорих и той кимна. Грейсън се появи и донесе напитките. Нат погледна намръщено сока и го бутна.

-Грейсън, не искам сок от праскова. Защо не ми донесе от ябълка?-попита го тя и той я погледна.
-Нали те попитах какъв сок искаш? Ти каза, че няма значение.-отговори и той и тя извъртя очи.
-Много добре знаеш, че не обичам праскова.-каза тя и той я погледна изненадано.
-Моля? Всеки път пиеш праскова.
-Ами омръзна ми вече. Не искам праскова, донеси ми портокал.-каза тя и отново бутна сока.
-Нали каза ябълка?-попита я той.
-Ами промених си решението, искам портокал.-каза тя и той се хвана за главата.
-Господи, ще ме побъркаш.-въздиша той и взе сока. Отиде и смени сока ѝ. Донесе сок от портокал и Нат се усмихна.