В капан

Пролог

В миг отворих очи, първото нещо което зърнах беше надпис, на който пишеше "Всичко е наред"  това ме разведри, предвид факта че не знам къде се намирам или въобще кой съм. Огледах се на около намирах се в една малка стаичка в която нямаше кой знае колко. Аз седях върху един сив диван а пред мен имаше една дървена кръгла масичка с ваза с красиви слънчогледи в нея. Декорацията на стаята не беше нищо особени, в общо линии се преливах два цвята, сиво и бяло които имам чувството че ще ми извадят очите. Изведнъж чух отваряне на врата обърнах се отзад нямаше врата само една бяла дупка във формата на правоъгълник. "Какво стана" измърморих тихо под носа си. Това го нямаше преди. станах от удобния диван и с малки стъпки се приближавах все повече до тази 'дупка'. Щом стигнах до прага се огледах, там имаше още една стая но по голяма от тази в която бях, в нея имаше голямо легло малко шкафче и етажерка. Влязох в стаята да разгледам малко по нагледно. на шкафчето имаше книга, а на корицата на тази книга беше изписано с големи букви 'ДНЕВНИК' .  Отворих го, може нещо вътре да ми подскаже къде се намирам в този момент или на към кого мога да се обърна но беше празен.  "Какво се случва, ДА НЕ СЪМ УМРЯЛ'' рекох аз истерично. Изведнъж...                                                               

-Здравей, 32 добре дошъл в нашата програма "Защита на гражданите". 

-Какво е това?

-Преди месец получихме обаждане от анонимен телефон че вие сте в голяма опасност. Нашата програма предлага помощ на невинни граждани в нужда.

-Но как се озовах тук? Кои сте вие? Защо не мога да си спомня нищо?

-За сега няма да можем да ви дадем тази информация 31, заради ваша безопасност, ако имате нужда от нещо само кажете на Стив, специално за вас направена операционна система.

-НО, НО НО.

Чу се само един гаден проницателен звук, която и да беше тази жена явно е затворила микрофона. И сега къде съм, какво правя тук?