Финес живееше на ъгъла на улицата на края на града.
Тя беше млада и прекрасна.
Вятърът често обичаше да си играе с дългата й гъста и мека коса.
А когато се заиграваше много, тя с лек жест отхвърляше палавият кичур коса от лицето си, обратно на неговото място.
Да, Финес беше млада и прекрасна.
На всеки седми ден от седмият месец, Финес с бавна крачка обикаляше града.
Тя вървеше по лакатушещите улички и алеи, и се наслаждаваше на всяка ограда,
на всяка тревичка, на всяко цветенце.Седмият ден от седмият месец на Финес бе винаги изпълнен с наслада и красота.
Всяка сряда, младата Финес посещаваше гъстата гора на Градският парк.
Малък парк, но изпълнен с толкова много дървета и чудеса.
Чистият и прохладен въздух проникваше в дробовете й и ги изпълваше с наслада.
Гледаше да поеме колкото може повече, за да има до другата сряда.
Лека усмивка изникваше на лицето й, а бузите и поруменяваха още при първата глътка на свежестта.
Финес поздравяваше всяко дърво и храстче с нежната си длан, и тихо им нашепваше нежни слова.
Те бяха твърде лични за да докосват ушите на някой друг.
После полягваше на малката полянка, направо върху меката зелена трева, разперваше ръце на горе и махаше на листата по върховете.
Финес винаги поздравяваше всички.
Мисълта да подмине някого просто така, не се беше зараждала в главата й.
Финес беше наистина толкова прекрасна.Сутрин, леко отвесваше пердето на малката си стая, а слънчевите лъчи се надпреварваха, кой от тях пръв да я погали и да я поздрави.
Те винаги и пожелаваха и обещаваха приятен и спокоен ден.
Радостта в очите й бликваше веднага щом първите капчици вода ги докосваха и измиваха натежалите следи от нощния сън.
А Финес даряваше с първата си усмивка за деня отражението в огледалото.
На тази усмивка се радваше целият град.
Финес беше винаги млада и прекрасна.
Тя не остаряваше.Това беше малката тайна на малкия град, на прекрасната Финес.
Тя изпълваше с надежда живота на всеки от тях - хората родени на близо и далеч от ъгъла на улицата на края на града.Тя беше всичко за този град.
И всеки ден от годината те й се радваха.
В замяна, малката Финес бе отделила по един ден от всяка своя година, както за всеки един от тях, така и за тревичките, за цветята...
YOU ARE READING
Финес
Short StoryЕдин ден пътувах с трамвая и видях на една сграда неонов надпис на фитнес, чието Т беше изпаднало... Повтарях си на ум ФИ_НЕС, Финес... В един момент осъзнах, че табелата гласи ФИТНЕС, но беше късно... Цялата история на Финес се изля върху мен. Един...