Много гейовете ме дразнят само че въвличат в болеста ми пак и пак и пак...
В по извратени мисли... намерения и т.н.
Виж нещото което ме разгнеми беше че казваш едни неща после казваш други...
Уж имало къде да отида... пращам ти анализи в които описвам проблемите си... и ти ги пренебрегваш...
Под името пренебрегване е че изобщо не меташ и едно око... да видиш къде да отида как да продължа трезвеността си...
Как бих могъл да се преместя и т.н.
Двес например бях в два пробива жив ужас... просто... жив ходещ ужас...
Тия секс мисли... премисляния... някой хори като ми споделят техните си проблеми... просто ми се ебава майката...
Мисля за неща които сами по себе си са стартова позиция за пробивите...
Страх ме...
Няма лъжа
От изоставяне
От зарезване
От самота
От излизане от нас...
Нещо тази маструбация отклони ефекта си и към негативни неща.
Не мога да споделям нещата които мисля защото ще бъда отхвърлен а пак ако кажа какво чувствам по скоро да бъда наранен а пък някой неща са брутализми и крайности.
Като цяло едно от нещата за които съм благодорен че ме промени... че поработи с мен...
Въпреки последните седмици и месец... малко го няма този твой хъс... интерес и радост да работим...
Не знам какво стана
Засегнах ли те...
Провалих като човек
Сега ако мога да кажа нещо е че не чувствам приятелскана енергий... приятелство по скоро чувствам че това което казвам... влушама нещата и на края се наебавам.
Защото аз съм с особен характер .. няма лъжа в това... работа с мен е трудна...
Конфрунтаций... драма
Спорове
Конфликти
Финеса на моя характер
...
Чувствам зле... потиснат... претиснат... смачкан... наебан... измамен... изигран...
Същия момент искам да изпитам удоволствие...
Искам приятел ама края на крайщата не сигурност... и страх ми ебават майката изобщо не знам как да съм част от хора от група как изобщо хопага да ме увагават да разчитот на мен...
А не да съм символ на ебавка и външен и вътрешен тормоз...
Сега съм сам по зле съм от колкото бях...
Бях сам преди това тръгвах да свиквам докато невидях и не дойде някакъв в стаята всичко ме наеба...
Ни имам мотивация... ни се чувствам добре...
Подтиснат
Претиснат
И самия факт че ме забравят хора се чувствам зле от колкото трябва да съм...
Сега чувствам се депресиран и пренебрегнат...
Да ти звучи весело?
Забавно?
Хората като ме забравят... зле ми е...
Не мога да се фокусирам вече не мога и да съм себе си преди а сега тръгмам към хипер nice...
Което изобщо не е добре.... изобщо!
