Град на мъдрост

Глава 2

"Ставай,някой ще те види ставай"

Напълно игнорирайки гласът в главата ми,продължавам да стоя на студения бордюр.Броя на ум от 1 до 100 и обратно.Една от уличните лампи над главата ми угасва,после една след друга изгасват и другите.6:30,официално е сутрин.

Тази мисъл ми действа като кофеин-кара клепачите ми да се отворят напълно и кръвта ми да кипи.

След миг вече съм на крака.Изтупвам дънките и буловера си,по скоро по навик,отколкото наложителност.

За миг си мисля на къде да поема,в нормашен ден бих се върнала удома и поспала още малко до часа за ставане.Днес обаче не е нормален ден,затова поемам точно в обратната на къщата ни посока.

Градът в който живеем,наречен Града на Мира,един от по-заможните градове на нашата нация,не е много голям,затова не беше трудно да науча нашия и двата съседни квартала наизуст.Никога не съм виждала други части от града,по закон би трябвало да имам достъп само до нашата улица,ако ме хванат тук,в час в който трябва да спя...

-...пълно безотговорие...

Обръщам се учудена зад мен стой най-добрата ми приятелка-Кера

незнам от къде се е появила или от кога ме следва или каква точно лекция ми изнася този път...

-Ехооо,Алое,слушаш ли ме?

-Да,да знам закона си е закон и не бива да го нарушавам.

Тя тъкмо отваря уста да възрази,когато на телевизионите екрани-монтирани по някълко на всяка по-висока жилищна сграда-се показва лицето на безимения чрецедатеш на нашия Град.

Страх стяга гърлото ми.Съобщения като това са рядки,още по-рядко се случват толкова рано сутринта,когато Града спи.

Прецедателя е започнал да говори:

-...нашия Град реши да запази независимпст,да не застава на страната нито на Града на Мъдростта,нито на Града на саможертвата.Разбира се е нащ дълг,да подпомогнем решаването на спора и запазването на мира.Затова днес в Съседателната зала в Центара,ще се проведе гласуване за понататъчни действия.

Очаквам всички граждани да бъдат там до 8:30.

Екранна почернява,след това съобщението започва отново и този път го разбирам по-добре.

Има размирици между два от най-престижните града,има опожарени квартали и минимални жертви.

Гърлото ми се стяга още повече,стомахът ми съва на топка,до мен Кера изпуска дъха си.

Размирици.Пожари.Жертви.

Прекършен мир.