Behind the boxes

Зад кашоните

Витя винаги е бил продавач с хъс адаптиращ се към продажбата на каква ли не стока, като тръгнеш от осветителни тела, фоерверки, лампички за елхи и свещи та до прибори за хранене и гуми за автомобили. Какъвто бизнес му хрумне и реши, че има хляб в него с такъв се захваща, сезона обаче също играе огромна роля в неговото начинание, защото както всички знаем освен, ако не си някой луд или не живееш някъде в минусовите страни едва ли би си купил лампички за елха през лятото. Затова Витя докато пиеше сутрешният си липов чай, четейки любимото неделно издание на вестник Рубльовка му хрумна идеята да се захване с бизнес с коледни елхи и тъкмо както наближаваше Коледа и Нова година той смяташе, че този път би могъл да пробие като единственият търговец на живи коледни дръвчета по празниците.

Но Витя нямаше и пукната копейка в себе си как щеше да закупи достатъчно дръвчета, че да започне своят малък, но блянуван с успехи бизнес. Ето, че се досети за своя братовчед работещ в банката на отсрещната улица и, че би могъл да му отпусне кредит от 10 000 рубли за своето начинание. Речено сторено, обу се нашият рус висок, широкогръд приятел със сурови розови устни и ледено сини очи и преди да се усети вече седеше и подпълваше бланките за кредита си. След няколко часа всичко беше готово и той излезе с 10 000 още не използвани рубли в ръка, като обаче знаеше, че условието е да ги върне до 2 години със 7% сложна лихва и годишно погасяване на кредита. Запъти се той да спретне една малка къщурка в близост до площада на града където се извисяваше огромна, изчящна и накичена с гирлянди, лампички и играчки елха, а блестящата и звезда от върха сякаш се беше настанила удобно за да може да наблюдава как ще потръгне начинанието на нашият герой.

Малко по малко вече се минаха няколко дни и магазинчето беше готово, Витя разполагаше с 200 качествени елхи от сибирските гори, много ентусиазъм и куп време до Коледа за да ги продаде. Хората не се забавиха и бързо започнаха да грабят елхите като че ли бяха топъл хляб от селска пекарна рано сутрин. За има няма час вече 20 елхи бяха на топло в домовете на хората закупилли си ги от Витя и сигурно децата им вече дори бяха готови с украсяването им. Той имаше големи надежди, но също така и едно такова тихо притеснение бавно го глозгаше от вътре дали ще успее да продаде елхите на време, защото искаше да внесе годишната си вноска още преди края на годината за да му бъде спокойна душичката след това, все пак дори се беше споразумял с братовчед си. Дните се нижеха, елхите се продаваха, а до Коледа оставаха броени часове. Днес денят изглеждаше наистина убеждаващ тъй като всички пазаруваха последният ден на Коледа, кой е имал ангажименти и не е успял, кой обича да изненадва в последният момент или други които искаха да заминат на почивка, но все пак искаха символиката на дървото да изпълва домът им. Вече беше готов да затвори, когато видя, че в дъното на къщурката зад кашоните е останала една мъничка елхичка, която явно не само клиентите но дори самият не бяха видели заради кашоните които я прикриваха. Той изпадна в дълбоки притеснения и размисли, защото знаеше, че никой няма да иска да я купи след Коледа, а на него парите му трябваха. Все пак, взе елхата със себе си, заключи магазина и потегли към дома си надявайки се на Коледно чудо. По пътя към вкъщи минаваше по един заснежен парк с ледено езеро известен с името Заскрежената локва заради езерото, което имаше навика всяка сутрин да създава илюзията, че е замръзнало, а всъщност тънкият слой заблуда да е просто малко лед над студената вода. Той зърна пред себе си едно куче, не разбираше от породи, но беше сладко, с бяла пухкава козина, остра опашка и изплезен език който видимо доказваше, че и то се радва на непредвидената среща. Кучето явно се беше измъкнало от дома на стопанина си за малка разходка в Коледната нощ, но не знаеше пътя към дома си. Името на кутрето бе Гръм и имаше дори адреса на стопанина от когото се бе измъкнало. Витя реши да отиде и да върне кучето като така направи подарък на човека, който сигурно в момента проклинаше цялата вселена за дето не може да открие своят другар. Ето че стигнаха до жилищната сграда в която живееше стопанина му и за късмет входната врата бе отворена, качиха се по стълбите до четвъртият етаж и дали от 6то чувство или от късмет бялата врата в дясно от стълбите се оказа точната, а стопанина без да се поколебае отвори и в мигом грабна кучето си във въздуха прегръщайки го с колкото сила има. Младежът се казваше Димитрий и веднага без да се замисля много понечи да извади портфейла си за да възнагради спасителят на Гръм. Но Витя не желаеше да приеме наградата му и просто се усмихна като тръгна да слиза по стълбите. Тогава Димитрий го осени идея, той се затича и го настигна по стълбите като го попита защо мъкне тази елхичка със себе си, а Витя разказа безкъсметната и история. В този момент Димитрий направо каза:
- Взимам я, не ме интересува колко струва.
Той извади парите, купи я и покани своят нов приятел на гости да отпразнуват празника заедно с вкусна вечерия, приятни разговори, смях и уютно прекарване на свещеният празник.