Първата ми любов беше едно лято, когато моята най-добра приятелка ми показа едно момче, в което аз се влюби още преди да го видя.
Тя харесваше това момче, но въпреки това никога не сме се карали заради това. След време започнах да си пиша с това момче, писахме се по цял ден и нощ сподаляхме си всичко а дори не се познаваме. Не се бяхме виждали, но аз имах чувството, че знам всичко за него и той е голямата ми любов. Така беше в продължение на 3 месеца чувствах се уникално започнахме да си говорим за отношенията ни и рова как искаме да бъдем повече от приятели.
След месец вече бяхме заедно, но се оказа че той просто се е подиграл с чувствата ми и реално не е искал да бъде с мен. Бях малка и наивна вярвах на всяка една дума на всеки, но това ме научи на много неща.
Дълго време бях съсипана по цял ден плаках и нямах желание за нищо не се хранех. Беше много гадно, но пък беше ценен урок.
След време просто блокира въпросното момче и след време пък го решихьче ме е забравил и тогава видях, че се е с карал с майка му. Исках да го попитам как е... Държеше се адски добре няколко дни, но си имах едно наум.
С доста време и усилия забравих момчето и дълго време седях без приятел.
