Завинаги заедно

Част 20

Сергей

Отворих очи и бях на едно хубаво място. В прегръдката на Ема. Главата ми беше на гърдите и. Те не бяха нито големи, нито малки, просто идеални. Затегнах леко хватката си. Миришеше уникално на рози. Как искам да отидем заедно под душа. Но няма да бързам или да я претискам. Тя е малка, а и аз съм по-голям от нея нормално е да се колебае. Ще и покажа, че съм искрен. Дали ще си спомни, първото ни запознанство. Още немога да повярвам, че я видях след толкова години отново. Бил съм с много но не я забравих. Аз бях тогава на тринадесет, а тя беше на осем като се видяхме за първи път. Като я видях в хола не можах да повярвам, че е тука. През тези години гледах Facebook и но там имаше само пет снимки неспирах да ги гледам. Дори един път докато бях с една вместо нейното име казах Ема. Като се замисля не се случи само веднъж. Децката ми любов, която немога да забравя. Която нарочно не проучих. Трябваше да го направя тогава щях да знам, че Антоан и е брат.
Ема спря мислите ми.

- Добро утро - каза тя с много тих и сънен глас

- Добро утро поничке - казах аз и двамата почнахме да се смеем

Катърина

Събудих се. Бях върху Димитрий и той беше още в мен. Усмихнах се и го целунах по устните.

- Обичам те. До теб съм. Спи спокойно - измрънка, усмихна се и пак заспа

Засмях се лего и се усмихнах дяволито. Почнах да се повдигам леко от него. Той испъшкаше в съня си. Малко преди да излезе мъжествеността му аз почнах да се смъквам на доло и да се на дигам. На третия път той се събуди с разширени очи. Усмихнах му се.

- Добро утро. Скъпи - казах докато продалжавах да се движа и да пъшкам

- Ах тииии - каза и той едва едва.

Обърна ни и аз исписках.

- Добро утро. - каза и ме целуна по врата.

Почнах да се смея, докато не за пуши устата ми с неговата

Нина

Чувстам се като мъртвец. Но пък щастлив. Опитах се да стана но исписках от болка. Антоан поцкочи веднага както спеше.

- Нина какво ти е? - каза той притеснен и сънен

- Май тоя път много прекалихме - казах с лице искревено от болка

- Какво да направя? - каза той претеснен и застана пред краката ми.

- Като за начало напълни малката си вана. И после ме занеси там. - казах аз докато си лягах, а той ми помагаше.

Отиди в банята. После се върна. Взе ме на ръце занесе ме и полека ме остави във водата. Изчака малко да отмине болката и седна зад мен във ваната. Малко трудно се наместихме но успяхме на края. Почна да мие гърбът ми и да ме целува по вратът.

- Извинявай - каза той тъжен

- Няма защо да съжаляваш - казах аз и дръпнах ръката му.

Взех гъба, сложих на нея душ гел и почнах да търкам ръката му. Като почнах от пръстите му .

- Чувствам се като мъртвец но много щастлив. - казах и го целумах по бицепса. - Ето какви са били тези татуировки - казах аз докато махах фон дьо тена от пръстите му.

Имаше само на ръцете фон дьо тен. Колкото да не де се виждат, за да не разберем, че има изобщо, а понякога покриваше и татуировките по тялото си. Никога не бях ги виждала тези на ръцете. Само аз знаех, че има но незнаех защо си ги направи. В началото ги криеше и от мен но като ги видях се скарахме много лошо. После се сдобрихме и ме помоли да не питам. Било сложно. Е сложно е.

- Нямаше как да ти кажа. Исках да си в безопасност. Опитах се да съм на далече но не можах. - каза той

- Аз не ти дадох и НЕ съжалявам. - казах и погледнах очите му - НЕ съжалявам. Ако ти кажа, че съжалявам не е вярно но нещо се е случило и трябва да внимаваш. - и го целунах по устните

- Ето за това не исках да знаеш. Защото може да се случи такова нещо, че и по зле. - каза той

- Като не знаех значи ли, че не можеше да се случи? - попитах с дигнати вежди

Той прехапа устни и въздиша тежко.

- Продалжавай да триеш бебо - каза с лека усмивка и сложи главата си на рамото ми

Продължих да трия. Изтрих някакви букви на анлийски от пръстите му и продължих на доло към китката. Усетих как се усмихва. Стана ми любопитно какво иска да видя. И тогава видях.......